Стигна върха и чу приглушени гласове. Най-сетне се добра до каменния плочник най-горе и се прехвърли в камбанарията. В центъра беше разчистено тясно пространство и седмината асасини — всички в мантии с качулки — бяха застанали около мангала в средата, където гореше огън.
Паола го хвана за ръка и го поведе натам, а Марио започна да припява:
— Laa shay’a waqi’un moutlaq bale kuolon moumkine… Тези думи на нашите предци лежат в сърцевината на Кредото…
Макиавели пристъпи напред и впи очи в Ецио.
— Когато другите сляпо следват истината, помни…
Ецио поде думите, сякаш цял живот ги е знаел:
— Няма истина.
— Когато другите стават жертва на тленността и закона — продължи Макиавели, — помни…
— Всичко е разрешено.
— Работим в мрак, за да служим на светлината. Ние сме асасини — рече Макиавели.
Останалите надигнаха мелодично гласове:
— Няма истина, всичко е разрешено. Няма истина, всичко е разрешено. Няма истина, всичко е разрешено…
Когато замълчаха, Марио улови лявата ръка на Ецио.
— Време е — каза му той. — В нашата епоха не действаме толкова буквално като предците си. Не изискваме членовете ни да жертват пръста си. Но клеймото, с което ги бележим, е неизличимо. — Той пое дъх. — Готов ли си да се присъединиш към нас?
Като насън — но някак си наясно какво трябва да направи и какво предстои — Ецио протегна решително ръка:
— Готов съм — рече той.
Антонио се пресегна към мангала и извади от огъня нажежени до червено железни щипци, които завършваха с полукръгове. После пое ръката на Ецио и вдигна безименния пръст.
— Ще ти причини малко болка, братко — предупреди той. — Като много други неща.
Той пъхна пръста между щипците и притисна нагорещените метални полукръгове към основата му. Те обжариха плътта, понесе се миризма на изгоряло, но Ецио не трепна. Антонио бързо махна щипците и ги остави настрани. После асасините свалиха качулките си и се скупчиха около него. Чичо Марио го потупа гордо по гърба. Теодора извади малка стъкленица с чиста, гъста течност и нежно намаза черния пръстен, който Ецио щеше завинаги да носи.
— Ще облекчи болката — рече му тя. — Гордеем се с теб.
После Макиавели застана срещу него и му кимна сърдечно.
— Benvenuto, Ецио. Вече си един от нас. Остава да довършим инициацията и тогава… тогава, приятелю, ни чака сериозна работа!
Той надникна над ръба на камбанарията. Далеч долу, в основата на базиликата, бяха струпани купчини слама — храна за конете в Палацо Дукале. Ецио не можеше да си представи, че от такова разстояние някой е способен да улучи толкова миниатюрна цел. Точно това обаче направи Макиавели, който скочи надолу с развята мантия. Приятелите му го последваха. Със смесица от ужас и възторг Ецио ги проследи как се приземяват като по учебник и се събират, вперили насърчителни — или поне така се надяваше — погледи в него.
Макар да беше навикнал да скача от покриви, никога не беше политал от такава опасна височина. Купчините сено изглеждаха като купички с царевична каша, но той разбираше, че това е единственият начин да слезе долу и колебанието само го затруднява. Пое дълбоко дъх и се хвърли напред и надолу в нощта с вдигнати като на опитен гмуркач ръце.
Падаше сякаш от часове, вятърът свистеше край ушите му и развяваше дрехите и косата му. После купчините сено връхлетяха върху него. В последния момент Ецио затвори очи…
И тупна в сеното! Остана без дъх, но щом се изправи треперещ, установи, че не се е наранил и всъщност се чувства въодушевен.
Марио и Теодора застанаха до него.
— Смятам, че го бива, нали? — попита я Марио.
Късно вечерта Марио, Макиавели и Ецио се настаниха около работната маса в ателието на Леонардо. Странният артефакт, тъй важен за Родриго Борджия, лежеше пред тях и всички го оглеждаха с любопитство и удивление.
— Забележително! — констатира маестрото. — Изключително!
— Какво е това, Леонардо? — попита Ецио. — За какво служи?
— Е, засега съм в затъмнение — отвърна художникът. — Явно крие мрачни тайни и е единствена по рода си. Аз поне никога не съм виждал толкова съвършена изработка… И не мога да ти го обясня, също както не мога да обясня защо Земята се върти около слънцето.
— Искаш да кажеш „Слънцето се върти около Земята“? — поправи го Марио и изгледа учудено Леонардо.