— Тогава ще пробвам — каза Ецио. — Бъдете нащрек! Ако успея да отворя портите отвътре, бъдете готови да препуснете като вихър. Стигнем ли цитаделата, хората ти ще видят твоя герб и ще те пуснат. Тогава ще бъдем в безопасност да планираме следващия си ход.
— Който ще бъде да провесим тези кретени на бесилото и да гледаме как ги люлее вятърът — изръмжа Катрина. — Но върви, Ецио, и успех! Аз ще измисля как да отвлека вниманието на войниците им.
Ецио слезе от коня и притича към западната стена, прикривайки се зад хълмчетата и храстите. Междувременно Катерина се изправи на стремената и изкрещя на враговете им зад градските стени:
— Хей, вие! На вас говоря, безгръбначни кучета! Завзели сте града ми? Моят дом? И смятате, че ще ви се размине безнаказано? Е, аз ще се погрижа да изтръгна сърцата ви! Ако имате такива!
По бойниците се насъбраха войници и се вгледаха полуудивено, полууплашено в Катерина, която не млъкваше:
— Що за мъже сте? Вършите мръсната работа на господарите си за няколко гроша! Горко ще съжалявате! Вляза ли при вас, ще ви отрежа главите и ще се изпикая върху вратовете ви! Ще набуча топките ви на вилица и ще ги изпека! Как ви звучи това?
По западната стена вече не бе останал нито един съгледвач. Ецио видя, че никой не охранява канала, гмурна се, преплува го и откри обраслия с трънаци вход на тунела. Излезе от водата и се шмугна в мрачното подземие.
Вътре беше чисто и сухо. Трябваше само да следва завоите. Скоро зърна светлината в другия край. Приближи предпазливо и отново чу гласа на Катерина. Тунелът завършваше пред каменно стълбище, виещо се до задната стая в една от западните кули на Форли. Нямаше никого. Катерина беше събрала цяла тълпа. През прозореца зърна гърбовете на войниците на Орси, които наблюдаваха и от време на време дори аплодираха представлението й.
— … ако бях мъж, щях да изтрия усмивките от лицата ви! Но не си въобразявайте, че няма да опитам! Не се подвеждайте от факта, че имам цици… — Нещо й хрумна. — Обзалагам се, че ви се иска да ги видите. Иска ви се да ги пипнете, да ги оближете, да ги стиснете! Е, защо не излезете да пробвате? Така ще ви изритам топките, че ще изхвърчат от ноздрите! Най-добре се омитайте и си вървете у дома, преди да е станало късно. Иначе ще ви одера кожите и ще ви провеся по стените на цитаделата! Ах! Отвращавате ме! Може би не си струва усилието да се разправям с мерзавци като вас. Не бихте усетили разликата дори ако ви кастрирам!
Ецио вече крачеше по улицата. Набеляза си портата най-близо до Катерина и Макиавели. Върху арката над нея, до тежкия лост, с който се отваряше, стоеше стрелец. Бързо, но тихо Ецио се изкачи по свода и прониза врата на войника. После натисна лоста с цялата си тежест и портите зейнаха с могъщо ръмжене.
Макиавели ги наблюдаваше зорко. Забеляза ги да се открехват, наведе се и предупреди тихо Катерина. Тя пришпори коня си в безумен галоп, последвана от Макиавели и свитата си. Разбрали какво става, войниците на Орси нададоха гневни викове и се заспускаха надолу да ги спрат, но групата на Сфорца профуча мълниеносно през портата. Ецио грабна лъка и стрелите на убития стражар, повали с тях трима войници на Орси, светкавично изкачи близката стена и последва по покривите Катерина и придружителите й, устремили се по тесните улички към цитаделата.
Колкото по-навътре в града навлизаха, толкова повече нарастваше хаосът. Очевидно битката за Форли далеч не беше приключила — отряди, размахали знамето със сини змии и черни орли на клана Сфорца, се сражаваха с наемниците на братята Орси, а гражданите тичаха да се скрият в домовете си или просто се щураха безцелно напред-назад в бъркотията. Пазарските сергии се валяха прекатурени, кокошки кудкудякаха и се разбягваха под нозете на тичащите, малко дете седеше в калта и плачеше за майка си, която го грабна и го отнесе. Над всичко се извисяваше шумът на битката. Прелитайки от покрив на покрив, Ецио оглеждаше терена долу и използваше стрелите си със смъртоносна точност, когато войниците на Орси наближаваха опасно Катерина и Макиавели.
Най-сетне се озоваха на просторния площад пред цитаделата. Не се виждаше жива душа. Страничните улички също изглеждаха безлюдни. Ецио слезе долу и се присъедини към приятелите си. По бойниците на цитаделата не се виждаха воини, а масивната порта беше залостена. Цитаделата наистина изглеждаше недостъпна, както я бе описала Катерина.
Тя погледна нагоре и изкрещя:
— Отворете, проклети глупаци! Аз съм! La Duchessa! Размърдайте си задниците!