Наоколо обаче се бе възцарила тишина. Верокио беше млъкнал, а гостите се обръщаха и озъртаха, не проумели все още какво се е случило. Ецио се изправи и погледна към тях.
— Да! Не ви лъжат очите! Виждате мъст! Семейство Аудиторе още живее! Аз съм тук! Ецио Аудиторе!
Спря да поеме дъх, когато над множеството се извиси женски писък:
— Assassino! Убиец!
Настана хаос. Телохранителите на Лоренцо го обкръжиха с извадени мечове. Гостите се защураха. Някои искаха просто да избягат, други — по-безстрашните — поне се осмеляваха да протегнат ръка, уж да хванат Ецио, макар че всъщност никой не посмя наистина да го спре. Младежът забеляза как качулатият силует потъва в сенките. Верокио остана закрилнически до статуята си. Жените пищяха, мъжете викаха, а градските стражи се втурнаха между колоните, несигурни кого да преследват. Ецио се възползва от объркването им, изкачи се върху покрива на колонадата и от него скочи в съседния двор, чиято отворена порта извеждаше на площада пред църквата. Там вече се беше насъбрала тълпа любопитни, привлечени от шумотевицата вътре.
— Какво става? — попита някой Ецио.
— Справедливостта възтържествува — отвърна той, преди да се втурне на северозапад към имението на Паола.
По пътя спря да разгледа съдържанието на кесията на Алберти. Поне последните му думи бяха искрени. Всички документи бяха вътре. Имаше и още нещо. Неизпратено писмо с почерка на съдията. Дали щеше да научи нещо ново от него? Ецио счупи печата и разгърна пергамента.
Оказа се лична бележка от Алберти до съпругата му. Ако не друго, от нея Ецио поне разбра какви сили са способни да пречупят честността.
Любов моя,
Пиша това с надеждата някой ден да събера смелост да го споделя с теб. Някога ти несъмнено ще научиш, че предадох Джовани Аудиторе, нарочих го за предател и го осъдих на смърт. Историята навярно ще отдаде действията ми на политика и алчност. Ала ти трябва да знаеш, че не съдбата, а страхът движеше ръката ми.
Когато Медичите отнеха всичко от семейството ми, аз се изплаших. За теб. За сина ни. За бъдещето. Каква надежда му остава на човек, лишен от средства за препитание? А другите ми предложиха пари, земя и титла, ако склоня да им съдействам.
Така предадох най-добрия си приятел.
Колкото и непростимо да изглежда, моментът го изискваше.
И дори сега, връщайки се назад, не съзирам друг изход…
Ецио сгъна писмото внимателно и го върна в кесията. Щеше да го запечата отново и да се погрижи то да достигне получателя си. Зарече се да не се поддава на подлостта и безчестието. Никога.
6.
— Извършено е — съобщи кратко Ецио на Паола.
Тя го прегърна бързо, после отстъпи назад.
— Знам. Радвам се, че си жив и здрав.
— Мисля, че е време да напусна Флоренция.
— Къде ще отидеш?
— Братът на баща ми, Марио, има имение край Монтериджони. Ще заминем за там.
— Вече те издирват под дърво и камък, Ецио. Разлепят навсякъде плакати с надпис „Издирва се“ и с твоя лик. А градските оратори започнаха да говорят срещу теб. — Тя се замисли. — Ще изпратя хората си по улиците и ще им наредя да скъсат колкото е възможно повече плакати. А ораторите ще бъдат подкупени да държат речи по други теми. — Хрумна й още нещо. — Трябва да ви подготвя и пътни документи.
Ецио поклати глава. Алберти не излизаше от ума му.
— В какъв свят живеем, Паола? Толкова лесно ли се оставяме да ни подведат, да променят убежденията ни?
— Алберти е смятал, че е поставен в безизходно положение, ала е трябвало да устои — въздъхна тя. — Всеки ден търгуват с истината. Ще се наложи да свикнеш с това, Ецио.
Той взе ръцете й в своите.
— Благодаря ти, Паола.
— Флоренция ще стане по-добро място сега, понеже дук Лоренцо ще може да посочи свой довереник за върховен съдия. Но да не губим повече време. Майка ти и сестра ти са тук. — Тя се обърна и плесна с ръце. — Анета!
Анета се появи от вътрешността на къщата, последвана от Мария и Клаудия. Срещата ги просълзи. Ецио забеляза, че майка му не се е възстановила от шока. Още стискаше в ръка ковчежето с пера, подарено й от Петручо. Макар и разсеяно, тя отвърна на прегръдката на сина си. Паола ги наблюдаваше с тъжна усмивка.