Клаудия обаче се хвърли в обятията му.
— Ецио! Къде беше? Паола и Анета бяха много мили, но не ни позволиха да се върнем у дома. А мама не е изрекла и дума, откакто… — Тя млъкна, мъчейки се да овладее сълзите. Най-сетне се съвзе и продължи: — Сигурно татко е преодолял затрудненията. Станало е ужасно недоразумение, нали?
Паола го погледна.
— Мисля, че моментът е настъпил — меко каза тя. — Трябва да разберат истината.
Клаудия изгледа Паола, после отново впи очи в Ецио. Мария седеше до Анета, която я бе прегърнала през рамо. Майка му се взираше в празното пространство с бледа усмивка и галеше дървеното ковчеже.
— Какво има, Ецио? — попита Клаудия уплашено.
— Случи се нещо.
— Какво?
Ецио замълча, търсейки думите, ала изражението му й каза всичко.
— О, Господи, не!
— Клаудия…
— Нали не е вярно?
Ецио сведе глава.
— Не, не, не, не! — изкрещя сестра му.
— Шшш… — опита се да я успокои той. — Направих всичко възможно, скъпа моя.
Клаудия зарови глава в пазвата му и заплака сърцераздирателно. Ецио напразно се мъчеше да я успокои. Погледна към майка си, ала тя сякаш не беше чула. Може би по някакъв начин вече беше разбрала. След всички мъчителни преживелици, през които бе преминал, отчаянието на майка му и сестра му едва не го сломи. Стоя, притиснал сестра си, цяла вечност и усещаше как цялата отговорност на този свят се стоварва върху плещите му. Сега той трябваше да закриля близките си и честта на семейство Аудиторе. Момчето Ецио наистина го нямаше вече… Събра мислите си.
— Слушай — рече той, когато Клаудия се поуспокои малко. — Трябва да се измъкнем оттук. Да отидем на сигурно място, където с мама ще бъдете в безопасност. Ала искам да си смела. Да си силна. Заради мен. И да се грижиш за мама. Разбираш ли?
Тя го изслуша, прочисти гърло, поотдръпна се от него и отвърна:
— Да.
— А сега трябва да се приготвим. Отиди да събереш най-необходимото — ще вървим пеш, твърде опасно е да наемаме карета. Облечете най-семплите си дрехи, за да не привличаме внимание. И побързайте!
Клаудия тръгна, придружена от Мария и Анета.
— Изкъпи се и се преоблечи — каза му Паола. — Ще се почувстваш по-добре.
Два часа по-късно пътните им документи бяха готови. Можеха да тръгват. Ецио за последен път провери съдържанието на кожената си чантичка. Навярно чичо му щеше да хвърли светлина върху взетите от Алберти документи, които явно бяха жизненоважни за него. Ецио си пристегна колана и закопча новата кама под ръкава на дясната китка. Клаудия изведе Мария в градината и застана до вратата, откъдето щяха да излязат. Анета стоеше до тях, едвам сдържайки сълзите си.
Ецио се обърна към Паола.
— Сбогом. И благодаря отново. За всичко.
Тя го прегърна и го целуна по крайчеца на устните.
— Пази се, Ецио. Бъди бдителен. Подозирам, че ви очаква много дълъг път.
Той кимна сериозно, вдигна качулката и взе чантата, която майка му и сестра му бяха приготвили. Те целунаха Анета за сбогом и веднага тръгнаха. Поеха на север. Клаудия водеше Мария под ръка. Известно време крачеха мълчаливо и Ецио отново се замисли за огромната отговорност, легнала върху плещите му. Помоли се за сили да изпълни дълга си. Съзнаваше, че няма да му е лесно. Налагаше се обаче да не губи присъствие на духа заради Клаудия и клетата си майка, която изглеждаше необратимо потънала в своя вътрешен свят.
Когато стигнаха центъра на града, Клаудия най-сетне проговори — в ума й кръжаха безброй въпроси. Ецио отбеляза с облекчение, че гласът й звучи спокойно.
— Защо ни се случи това?
— Не знам.
— Мислиш ли, че някога ще можем да се върнем?
— Не знам, Клаудия.
— Какво ще стане с дома ни?
Той поклати глава. Времето не стигна да уреди и това, а и как би могъл? Оставаше му бледата надежда, че дук Лоренцо ще нареди да охраняват имението.
— Те… погребаха ли ги както подобава?
— Да. Аз… се погрижих лично.
Тъкмо прекосяваха река Арно и Ецио си позволи да хвърли поглед надолу по течението.
Най-сетне стигнаха южната порта. Той бе благодарен, че успяха да се доберат дотук незабелязано, но моментът беше рискован, понеже край портите гъмжеше от стражари. За щастие разполагаха с документите с фалшиви имена, които Паола им бе осигурилата и стражите издирваха отчаян млад мъж, а не скромно облечено тричленно семейство.