Выбрать главу

— Писна ми! — рече той и изкрещя на войниците си: — Довършете го! И жените! Ще мина и без кльощавата му сестра!

— Страхливец! — задъхано извика Ецио и изтегли меча си.

Мъжете обаче вече ги бяха заобиколили с извадени алебарди. Трудно щеше да ги надвие.

Кръгът се стесни. Ецио се въртеше, стараейки се да държи жените зад гърба си, ала положението изглеждаше безнадеждно. До слуха му долетя неприятният злорад смях на Виери.

Внезапно почти безплътно свистене разцепи въздуха и двама войници вляво от Ецио се свлякоха на колене и паднаха ничком, изпускайки оръжията си. От гърбовете им стърчаха дръжки на кинжали, явно хвърлени със смъртоносна прецизност. Кървави петна разцъфнаха върху ризите им.

Останалите отстъпиха уплашено, когато още един от съратниците им се строполи на земята с кинжал в гърба.

— Що за магия е това? — изкрещя Виери ужасено. Извади меча си и се озърна диво.

Отговори му дълбок, кръшен смях.

— Няма магия, момче, само ловкост!

Гласът долетя от близките шубраци.

— Излез оттам!

От горичката се появи едър брадат мъж с високи ботуши и лек нагръдник. Неколцина мъже, екипирани по същия начин, последваха примера му.

— На ваше разположение — иронично се ухили брадатият.

— Наемници! — изръмжа Виери и се обърна към своите хора: — Какво чакате? Убийте ги! Всички до един!

Едрият мъж пристъпи напред и с невероятно изящество изби меча на Виери от ръката му. После пречупи острието с коляно, сякаш е сламка.

— Идеята ти никак не я бива, Паци, но пък нали трябва да оправдаеш името си!

Виери не отговори. Поощри мъжете си да се хвърлят в битка. Не особено охотно те заобиколиха новодошлите, а Виери вдигна арбалета на един от убитите си воини и нападна Ецио, избивайки меча от ръката му точно когато младежът го изваждаше.

— Ето, Ецио, използвай този! — каза едрият мъж и му подхвърли друг меч. Той полетя нагоре и се приземи точно в целта, потрепервайки в пръстта до крака му. Ецио го вдигна тутакси. Беше тежко оръжие, налагаше се да го държи с две ръце, но все пак успя да разсече дръжката на алебардата на Виери. Младият Паци забеляза, че противниците с лекота надделяват над воините му, намалели с още двамина, би отбой и побягна, сипейки проклятия. Ухилен до уши, едрият мъж приближи до Ецио и жените.

— Радвам се, че дойдох да те посрещна — рече той. — Пристигнах тъкмо навреме.

— Много съм ти признателен, страннико.

Мъжът се засмя отново. В гласа му прозвучаха познати нотки.

— Срещали ли сме се преди? — попита Ецио.

— Отдавна. Но все пак е чудно, че не позна чичо си!

— Чичо Марио?

— Същият!

Той сграбчи Ецио в мечешка прегръдка. После приближи към Мария и Клаудия. По лицето му се изписа тревога, когато забеляза в какво състояние е Мария.

— Слушай, дете — обърна се той към Клаудия, — ще отведа Ецио в крепостта, но ще оставя двама мъже да ви пазят. Те ще ви дадат нещо за хапване и пийване. Ще изпратя конник напред, за да се върне да ви вземе с карета. Доста сте походили вчера, а и клетата ми етърва изглежда… — Той замълча и след малко добави деликатно: — Напълно изтощена.

— Благодаря, чичо Марио.

— Значи така… ще се видим скоро в града.

Той се обърна и даде разпореждания на мъжете си, после прегърна през рамо Ецио и го поведе към своя замък, който се издигаше внушително над останалите сгради.

— Откъде разбра, че съм тръгнал насам? — попита Ецио.

— О, приятел от Флоренция — мъгляво подхвана Марио — изпрати конен вестител. Аз обаче вече знаех какво се е случило. Нямах достатъчно сила да поема на поход срещу Флоренция, но след като дук Лоренцо се завърна, да се надяваме, че ще държи клана Паци под око. Разкажи ми за участта на брат ми… и на племенниците ми.

Ецио замълча. Споменът за гибелта на близките му тормозеше най-тъмните кътчета на съзнанието му.

— Те… екзекутираха ги по обвинение в предателство. Спасих се по чиста случайност.

— Божичко — промълви Марио с изкривено от болка лице. — Узна ли причините?

— Не, но се надявам ти да ми помогнеш да открия отговорите.

Ецио разказа на чичо си за сандъка, скрит в семейното имение, за съдържанието му и за документите, отнети от Алберти, комуто е отмъстил.

— Най-съществен изглежда списъкът с имена — констатира той.