— Браво, Ецио! — тихо извика Марио.
Засега никой не беше вдигнал тревога. Не биваше обаче да се осланят на късмета.
— Хайде! — рече Марио. — Влизайте тихо! — Той се обърна към един от сержантите си: — Върни се и доведи останалите!
После предпазливо поеха по смълчаните улици — Виери явно бе наложил вечерен час, понеже не се мяркаше жива душа. Веднъж едва не се сблъскаха със стражите на Паци. Притаиха се в сенките, докато войниците ги подминат, после ги нападнаха в гръб и ги отстраниха като по учебник.
— А сега какво? — попита Ецио чичо си.
— Трябва да открием командира на стражата. Казва се Роберто. Той ще знае къде е Виери. — Лицето на Марио изглеждаше необичайно тревожно. — Много се забавихме. Най-добре да се разделим. Виж, аз познавам Роберто. По това време или се въргаля пиян в любимия си хан, или вече спи в цитаделата. Ти поеми цитаделата. Вземи Орацио и още дузина смелчаци. — Той вдигна поглед към небето, което вече започваше да просветлява, и подуши въздуха, понесъл хладината на новия ден. — Ела при катедралата преди първи петли, за да ми докладваш. И не забравяй — ти командваш тази банда разбойници!
Марио се усмихна топло на хората си, поведе собствения си отряд и изчезна в уличката, която водеше към върха на хълма.
— Цитаделата е в северозападния край на града, сър — уточни Орацио.
И се ухили. Като останалите. Ецио усети и готовността им да се подчиняват вярно на Марио, и опасенията им, че сега ги оглавява толкова неопитен командир като него.
— Да вървим тогава — твърдо рече той. — Следвайте ме.
Цитаделата оформяше едната страна на централния градски площад недалеч от катедралата и близо до върха на ниския хълм, около който се издигаше Сан Джиминяно. Стигнаха бързо, но преди да влязат, Ецио забеляза, че неколцина стражари пазят входа. Махна на хората си да се отдръпнат назад и се промъкна към стражарите, криейки се в сенките и тих като лисица, докато застана достатъчно близо, за да чува разговора им. Войниците очевидно недоволстваха от командира си Виери и по-разпаленият от двамата се горещеше:
— Казвам ти, Тебалдо. Не ми харесва това кутре Виери. Той не може да улучи гърнето, в което пикае, камо ли да защитава цял град. А капитан Роберто се налива така, че е заприличал на бутилка кианти в униформа.
— Много говориш, друже — предупреди го Тебалдо. — Забрави ли какво сполетя Бернардо, когато се осмели да си отвори устата?
Събеседникът му се сепна и кимна сериозно.
— Прав си… Чух, че Виери наредил да го ослепят.
— Е, аз държа да запазя очите си. Да приключваме темата. Не знаем колцина споделят мнението ни, а шпионите на Виери са навсякъде.
Ецио се върна при дружината си с поолекнало сърце. Недоволните войници се пречупват лесно, но пък не се знаеше дали Виери не разполага със силно ядро верни поддръжници на клана Паци. Що се отнася до останалите, Ецио беше наясно колко могъщ командир е страхът. Но сега трябваше да се добере до цитаделата. Огледа площада. С изключение на малката групичка стражари, той беше тъмен и пуст.
— Орацио?
— Да, сър?
— Ще отстраниш ли тези мъже? Бързо и тихо. Аз ще се опитам да се изкатеря на покрива, за да проверя дали са поставили охрана във вътрешния двор.
— Затова сме тук, господарю.
Ецио остави Орацио и другите му воини да се погрижат за стражарите, провери дали са му останали достатъчно кинжали, шмугна се в уличката край цитаделата, изкачи се върху съседния покрив и от него скочи върху покрива на крепостта, издигната около вътрешния двор. Благодари Богу, задето Виери очевидно бе пропуснал да постави наблюдатели по високите кули на именията на местните аристократични фамилии, понеже оттам се откриваше гледка към целия град. Разбра обаче, че първата цел на отряда на Марио ще бъде да ги завладее. От покрива на цитаделата Ецио видя, че дворът е безлюден, скочи върху плочата на колонадата му и оттам — на земята. Лесно отвори портите и разположи хората си, които скриха телата на обезвредените стражари в сенките на колонадата. За да не събудят подозрение, затвориха отново вратите.