Ала аз не смятам като вас, че е непоправим. По-скоро ми се струва, че разрешението е лесно. Той търси Вашето одобрение. Вашето внимание. Изблиците му са резултат от несигурност, породена от чувство за малоценност. Той говори за Вас мило и често. Не крие желанието си да бъде близо до Вас. И е шумен, подъл и гневен, защото според мен иска да го забележат. Иска да го обичат.
Използвайте както намерите за добре информацията, която Ви предоставям тук, но ще Ви помоля да прекратим кореспонденцията. Ако той разкрие какво обсъждаме, искрено се опасявам, че не ме очаква нищо добро.
Ецио дълго обмисля прочетеното. Погледна към тялото на Виери. На колана му съзря кесия, която не беше забелязал преди. Стана и я взе. После се върна под дървото да огледа съдържанието й. Откри миниатюрна рисунка на жена, няколко монети, малък неизползван бележник и внимателно увит пергамент. С треперещи пръсти го отвори и веднага го разпозна. Страница от Кодекса…
Слънцето се издигна по-високо. Появиха се група монаси с дървена носилка, върху която положиха тялото на Виери, и го отнесоха.
Когато пролетта отново премина в лято и мимозите и азалиите отстъпиха място на лилиите и розите, в Тоскана се възцари привидно спокойствие. Ецио посрещаше със задоволство възстановяването на Мария, въпреки че преживяната трагедия я бе разтърсила до дъно и на него му се струваше, че ще се наложи майка му завинаги да остане сред манастирския покой. Клаудия възнамеряваше да положи обет за целомъдрие — перспектива, която също не го очароваше — ала знаеше, че тя е на по-малко упорита от него и опита ли се да я разубеди, само ще засили решимостта й.
Марио се беше погрижил Сан Джиминяно — сега под вече трезвото и благоразумно командване на стария му другар Роберто — да не представлява заплаха. От околността бе прогонен и последният поддръжник на клана Паци. Монтериджони беше в безопасност и след като отпразнуваха победата, воините на Марио получиха заслужена отпуска, която използваха по свое усмотрение — някои се посветиха на семействата си, други — на пиене и леки жени, но никой не забрави да поддържа формата си, а оръженосците им се грижеха мечовете им да са винаги остри, а ризниците — да не ръждясват. Каменоделците и дърводелците пък поддържаха укрепленията и на замъка, и на града в изрядно състояние. Опасностите, дебнещи от север — откъм Франция — временно не ги тревожеха, понеже крал Луи бе зает с прогонването на английските нашественици и с проблемите, които му създаваше дукът на Бургундия. На юг папа Сикст IV — потенциален съюзник на клана Паци — беше ангажиран да облагодетелства роднините си и да наглежда строежа на величествения нов параклис във Ватикана и вмешателство в Тоскана не бе сред приоритетите му.
Марио и Ецио обаче надълго и нашироко обсъждаха заплахата, която далеч не беше изчезнала.
— Трябва да ти разкажа повече за Родриго Борджия — каза веднъж Марио на племенника си. — Роден е във Валенсия, но е завършил право в Болоня и останал в Испания, понеже там може да развихри амбициите си на воля. В момента е виден член на римската курия, но както винаги се цели по-нависоко. Той е сред най-могъщите мъже в Европа, ала не е само ловък стратег в църковната политика. — Марио сниши глас. — Родриго оглавява Ордена на тамплиерите.
Сърцето на Ецио подскочи.
— Това обяснява присъствието му на екзекуцията на клетия ми баща и на братята ми. Той стои зад стореното.
— Да, и едва ли те е забравил, особено след като благодарение на теб изгуби центъра си на влияние в Тоскана. Знае и от какво коляно произхождаш и разбира, че ще продължаваш да го излагаш на опасност. Помни, Ецио, че той не би се поколебал да те убие, ако му се удаде възможност.
— Значи трябва да се изправя срещу него, за да бъда свободен.
— Не бива да го изпускаме от поглед, но сега имаме по-належащи задачи. Твърде дълго бездействахме. Ела в кабинета ми.
Прекосиха градината, където бяха разговаряли досега, влязоха в замъка и се запътиха към стаята с картите, която се намираше в дъното на дълъг коридор. Помещението беше тихо и затъмнено, без да е мрачно. Пълните с книги рафтове създаваха впечатление за кабинет по-скоро на учен, отколкото на военен командир. По полиците бяха подредени и предмети, донесени сякаш от Турция или Сирия, а надписите върху кориците на някои от книгите подсказваха, че са на арабски. Веднъж Ецио попита чичо си за тях, но получи само мъгляв отговор.