Марио отключи едно чекмедже, измъкна кожен плик с документи и извади сноп листове. Ецио ги разпозна веднага.
— Ето го списъка на баща ти, момче, макар да не подобава да те наричам така — вече си мъж, кален воин. Към него добавих имената, които ми съобщи в Сан Джиминяно. — Той впи поглед в племенника си и му подаде листа. — Време е да се залавяш за работа.
— Всеки тамплиер ще падне покосен от острието на меча ми — произнесе с равен тон Ецио. В очите му просветнаха искри при спомена за Франческо де Паци. — Ще започна от него. Той е най-злият от клана и фанатично мрази съюзниците ни — Медичите.
— Прав си — съгласи се Марио. — Значи си готов да заминеш за Флоренция?
— Напълно.
— Добре. Ала трябва да научиш още нещо. Ела. — Марио се обърна към един шкаф с книги и докосна скрит отстрани бутон. Шкафът се плъзна тихо напред и разкри каменната стена отзад, върху която бяха издълбани няколко квадратни ниши. Пет бяха запълнени. Останалите — празни.
Очите на Ецио светнаха. В петте ниши имаше страници от Кодекса!
— Виждам, че ги позна — каза Марио. — И не се изненадвам. Все пак баща ти ти остави една от тях и умният ти флорентински приятел успя да я разчете. Другите Джовани откри и преведе, преди да умре.
— Притежаваме и онази, която взех от Виери — добави Ецио. — Но съдържанието й още е загадка.
— Уви, така е! Аз не съм учен като баща ти, въпреки че с всяка нова страница и с помощта на книгите в кабинета ми все повече разбулвам мистерията. Виж! Забелязваш ли как думите преминават от едната на другата страница и как се преплитат символите?
Ецио се вгледа съсредоточено. Странно усещане за нещо познато пропълзя в съзнанието му, сякаш у него се пробуждаше наследствен инстинкт. Драскулките по страниците като че ли оживяха и добиха смисъл.
— Да! И под тях е скрита част от някаква рисунка — прилича на карта!
— Джовани — а вече и аз — успя да разгадае някакво пророчество, изписано върху пергамента, ала за какво се отнася, все още не знам. Става дума за „частица от Рая“. Написано е преди много години, от асасин като нас, чието име явно е било Алтаир. Има и още. Той споменава „нещо, потулено под земята, могъщо и древно“. Но не сме открили какво има предвид.
— Ето я страницата на Виери — посочи Ецио. — Добави я при останалите.
— Не още! Ще я прекопирам, преди да тръгнеш, но занеси оригинала на флорентинския си приятел с брилянтния мозък. Не е необходимо да узнава всичко. Подобно познание може да го изложи на опасност. По-късно пергаментът на Виери ще се присъедини към другите и ще се доближим с една крачка до разбулването на тайнството.
— Ами останалите страници?
— Още не са намерени — отвърна Марио. — Но не мисли за тях. Съсредоточи се върху неотложното.
8
Преди да напусне Монтериджони, Ецио научи от чичо си още подробности за възгледите на асасините и подготви съвестно снаряжението си за предстоящата задача. Трябваше да помисли и за сравнително безопасно място във Флоренция, където да отседне, понеже шпионите на Марио докладваха, че семейното имение е заключено и недостъпно, макар и охранявано от стражите на Медичите, за да не бъде разграбено. Няколкото спънки и отсрочки поизнервиха Ецио. Най-сетне една мартенска сутрин чичо му нареди да си подготвя багажа.
— Беше дълга зима… — подхвана Марио.
— Твърде дълга — вметна Ецио.
— … но вече всичко е уредено — продължи чичо му. — И ще ти припомня, че много победи се дължат именно на педантичната подготовка. А сега слушай внимателно! Мой приятел във Флоренция ти уреди безопасно жилище недалеч от дома й.
— От чий дом, чичо?
— Името й не те интересува — уклончиво отвърна Марио, — ала ти давам дума, че на нея можеш да разчиташ, както на мен. Във всеки случай в момента тя не е в града. Ако ти потрябва помощ, свържи се с някогашната ви икономка Анета, чийто адрес не се е променил. Сега работи за Медичите, но гледай възможно най-малко хора да узнаят, че си във Флоренция. Има обаче един човек, с когото непременно трябва да се свържеш, макар да е трудно откриваем. Записал съм името му тук. Ще поразпиташ дискретно за него. Попитай и учения си приятел, когато му показваш страницата от Кодекса, но не му разкривай твърде много заради собственото му добро! А тук, между другото, е адресът на квартирата ти. — Той подаде на Ецио две бележки и издута кожена кесия. — Сто флорина като за начало и изрядни пътни документи. Най-приятната новина е, че заминаваш утре!