— Навярно — започна той — са решили да ме оставят на мира. Смятат, предполагам, че някой ден ще бъда от полза на онзи, който се пребори за абсолютно влияние. Не че това ми се струва възможно. — Той промени темата. — А ти, стари приятелю?
Ецио задържа погледа му.
— Ще дойде време, надявам се, да седнем и да споделим всичко случило се след предишната ни среща. Сега обаче отново ми трябва помощта ти.
Леонардо разпери ръце.
— На твое разположение съм!
— Нося ти нещо, което навярно ще те заинтригува.
— Да отидем тогава в ателието — там е по-спокойно.
Когато се настаниха в познатото му от предишните им срещи помещение, Ецио извади страницата от Кодекса и я разгърна върху масата пред тях.
Очите на Леонардо блеснаха развълнувано.
— Помниш ли първата? — попита Ецио.
— Нима бих могъл да я забравя? — Маестрото се втренчи в пергамента. — Удивително! Може ли?
— Разбира се.
Леонардо разгледа съсредоточено страницата, прокарвайки показалец по пергамента. После придърпа лист хартия и моливи и прекопира думите и символите. Почти веднага започна да снове напред-назад, консултирайки се с книги и ръкописи, сляп и глух за всичко наоколо. Ецио го наблюдаваше благодарно и търпеливо.
— Интересно — проточи Леонардо. — Натъквам се на напълно непознати езици. Поне за мен. Ала съзирам вътрешна логика. Хм. Има речник на арамейски, който осветлява донякъде смисъла. — Той вдигна поглед. — Знаеш ли, двете страници сякаш са част от наръчник — поне на пръв поглед — от ръководство за различни техники за убиване. Но естествено, представляват и много повече, макар да недоумявам какво. Знам само, че досягаме единствено повърхността. Трябва ни цялата книга. Имаш ли представа къде са останалите страници?
— Никаква.
— Или колко съдържа цялата книга?
— Навярно… има начин да узнаем това.
— Аха! — възкликна Леонардо. — Тайни! Е, така да бъде! — В този момент нещо привлече вниманието му. — Виж тук!
Ецио погледна иззад раменете му, но видя само поредица от символи, обединени в отделни групи, и попита:
— Какво е това?
— Не знам, но ако съм на прав път, тази част съдържа формула за метал или сплав, непознати за нас — и логически погледнато, несъществуващи!
— И?
— Да — най-лесното за дешифриране. Всъщност поредната схема за оръжие, което явно допълва камата ти. Него обаче ще трябва да изработим от нулата.
— Какво представлява?
— Нищо сложно всъщност. Метална пластина, увита в кожена калъфка. Поставя се между лакътя и китката на лявата ръка — или на дясната, ако си левичар като мен — и неутрализира удари от мечове и дори от бойни секири. Интересното е, че макар да е очевидно много як, металът, който ще трябва да отлеем, е и невероятно лек. В допълнение има двуостра кама, която се изстрелва с пружина като предишната.
— Ще успееш ли да изработиш оръжието?
— Да, но ще ми трябва време.
— Не разполагам с много.
Леонардо се замисли.
— Имам всичко необходимо, а помощниците ми са достатъчно умели да го изковат. — Той замълча и запресмята нещо, движейки устни. — Ще ми отнеме два дни — реши накрая. — Ще те чакам тогава да проверим дали оръжието действа!
Ецио се поклони.
— Извънредно съм ти благодарен. Леонардо. И ще ти платя.
— Аз съм ти благодарен. Твоят Кодекс обогатява познанията ми. Мислех се за изобретател, но тези древни страници наистина ме изумяват. — Той се усмихна и промърмори сякаш на себе си: — И ти, Ецио, не предполагаш колко съм ти признателен, че ми ги показа. Ако откриеш още, непременно ми ги донеси. Откъде се появяват, си е твоя работа. Аз се интересувам единствено от съдържанието им и никой, освен най-приближените ти да не разбере за тях. Само такава отплата желая.
— Обещавам.
— Grazie! До петък тогава. По залез-слънце.
— До петък.
Леонардо и помощниците му изпълниха добре поръчката. Новото оръжие, макар и отбранително, се оказа много полезно. По-младите помощници на Леонардо атакуваха Ецио на игра, но с истински оръжия, включително мечове и бойни секири. Металният обръч върху китката на Ецио обаче — лек и подвижен — лесно отблъскваше и най-силните удари.
— Забележително оръжие, Леонардо!
— Така е!