Свободно остана само пространството пред олтара. Епископът и свещениците около него стояха зяпнали, като заковани. Баноне и Мафей обаче забелязаха, че Лоренцо е с гръб към тях и решиха да се възползват от златната възможност — измъкнаха ками изпод робите си и се нахвърлиха, върху него.
Свещениците не са опитни убийци и макар и окрилени от — както смятаха — благородна кауза, двамата успяха да нанесат на Лоренцо само повърхностни рани, преди той да ги отблъсне. Те все пак съумяха да го нападнат отново, Франческо — накуцващ от удара със собствената си кама, но подтикван от кипналата в сърцето му злоба, също приближи, сипейки проклятия. Стъписани от стореното, Баноне и Мафей се обърнаха и побягнаха към апсидата. Лоренцо обаче се олюля, облян в кръв. Рана върху дясното му рамо бе обезсилила ръката, с която държеше меча.
— Настъпи краят на дните ти, Лоренцо! — изкрещя Франческо. — Цялото ти презряно семейство ще падне под меча ми!
— Нещастник! — извика Лоренцо. — Ще те убия!
— С коя ръка? — озъби се Франческо и вдигна камата си да го прониже.
Силна длан обаче стисна замахващата му китка, спря го и го принуди да се извърне, Франческо се озова лице в лице с друг заклет враг.
— Ецио! — изръмжа той. — Ти! Тук!
— Настъпи краят на твоите дни, Франческо!
Тълпата се поразреди и телохранителите на Лоренцо си проправиха път към тях. Барончели притича към Франческо.
— Хайде, да бягаме! — изкрещя той.
— Първо ще довърша тези псета! — отвърна с пребледняло лице Франческо. И неговата рана кървеше обилно.
— Не! Да се спасяваме!
Франческо го изгледа яростно, но в очите му се четеше съгласие.
— Това не е последната ни среща — каза той на Ецио.
— Не е. Където и да отидеш, аз ще те следвам, Франческо, докато не те изпратя на оня свят.
Франческо го изпепели с поглед и последва Барончели, който вече се скриваше зад големия олтар. Явно катедралата имаше и заден вход. Ецио понечи да хукне след тях.
— Почакай! — възпря го пресеклив глас зад гърба му. — Остави ги. Няма да стигнат далеч. Трябваш ми тук. Помогни ми!
Ецио се обърна и видя дук Лоренцо, проснат на пода между два съборени стола. Недалеч съпругата и децата му хлипаха сгушени. С ужасено лице Кларис притискаше здраво към себе си двете по-големи. Фиорета се взираше като хипнотизирана към обезобразеното тяло на Джулиано.
Телохранителите на Лоренцо най-сетне се бяха добрали до тях.
— Погрижете се за семейството ми — нареди им той. — В града ще настане брожение. Отведете ги в замъка и залостете вратите.
После се обърна към Ецио.
— Ти ми спаси живота.
— Изпълних дълга си! Кланът Паци трябва да си плати!
Ецио помогна на Лоренцо да се изправи и да приседне на стола. Огледа се, но епископът и останалите свещеници бяха изчезнали. Зад него хората продължаваха да се бутат и блъскат, устремени към главния западен вход на катедралата.
— Трябва да догоня Франческо! — извика Ецио.
— Не! — спря го Лоренцо. — Сам няма да стигна на сигурно място. Трябва да ми помогнеш. Заведи ме в Сан Лоренцо. Там имам приятели.
Ецио бе раздвоен. Знаеше обаче колко много дължи семейството му на Лоренцо. Не можеше да го вини, че не е предотвратил гибелта на близките му. Кой би могъл да предвиди неочаквания развой на събитията? А сега самият Лоренцо бе жертвата. Беше жив, естествено, но не задълго, ако Ецио не го отведеше някъде, където да се погрижат за раните му. Църквата „Сан Лоренцо“ се намираше на северозапад, недалеч от Баптистерията.
Той превърза раните на Лоренцо с парчета от ризата си, после внимателно го изправи на крака.
— Обгърнете ме през рамо с лявата си ръка. Добре. Сега да намерим изхода зад олтара…
Заклатушкаха се в посоката, накъдето се бяха втурнали нападателите им, и скоро видяха малка порта с оросен от кръв праг. Франческо несъмнено беше излязъл оттук. Дали не ги причакваше в засада? Ецио придържаше Лоренцо с дясната си ръка. С мъка щеше да извади камата, камо ли да се бие. Уповаваше се единствено на металния щит, прикрепен към лявата му китка.
На площада зад северната страна на катедралата цареше хаос. Ецио спря да наметне пелерината си върху раменете на Лоренцо в импровизиран опит да го дегизира. После двамата поеха на запад покрай стената на катедралата. На площада между катедралата и Баптистерията групи мъже в униформи с гербовете на Паци и Медичи се сражаваха яростно. Обсебени от битката, те не забелязаха как Ецио и Лоренцо минават покрай тях. В улицата, която водеше към „Сан Лоренцо“ обаче, ги пресрещнаха двамина в пелерини със знака с делфини и кръстове и въоръжени със зловещи извити мечове.