— Трябва да вървя — каза той.
— Чакай! — викна Лоренцо.
Ецио кимна на Полициано и коленичи пред дука.
— Длъжник съм ти, господине — каза Лоренцо. — Не знам защо ми помогна и как си разбрал какво се готви, след като собствените ми шпиони бяха в неведение. — Той замълча, присвил очи от болка, докато един от прислужниците му почистваше раната върху рамото. — Кой си ти? — продължи той, когато се посъвзе.
— Ецио Аудиторе — обади се Полициано и положи ръка върху рамото на Ецио.
— Ецио! — Лоренцо впи очи в него, дълбоко развълнуван. — Баща ти беше велик човек и добър приятел. Един от най-силните ми съюзници. Знаеше какво е чест и преданост и никога не поставяше личните си интереси пред добруването на Флоренция. Но… — той замълча отново и се усмихна леко. — Бях там, когато Алберти умря. Ти ли го уби?
— Да.
— Бързо раздаде възмездие. Аз, както виждат, не съм толкова експедитивен. Сега обаче необузданата амбиция преряза гърлата им. Моля се да…
Един от воините на Медичи, изпратени да се разправят с преследвачите на Ецио и Лоренцо, дотича при тях. По лицето му се стичаха струйки пот и кръв.
— Какво има? — попита Полициано.
— Лоши новини, сър. Воините на Паци се прегрупираха. Атакуваха Палацо Векио. Едвам ги удържаме.
Полициано пребледня.
— Наистина лоши новини. Ако го завладеят, ще избият всичките ни поддръжници, а ако завземат властта…
— Ако завземат властта — намеси се Лоренцо — моят живот няма да значи нищо. До един ще бъдем обречени. — Той се опита да стане, но се строполи с болезнен стон. — Анджело! Събери всички останали мъже и…
— Не! Трябва да остана при теб и да те отведем възможно най-бързо в Палацо Медичи. Оттам ще се прегрупираме и ще отвърнем на удара.
— Ще тръгна аз! — каза Ецио. — И без това не съм си уредил сметките с месер Франческо.
Лоренцо го погледна.
— Ти направи достатъчно.
— Още не, Altezza. И Анджело е прав. Той има по-важна задача — да те отведе на сигурно място в замъка.
— Господа — обади се пратеникът, — нося и други вести. Видях Франческо де Паци да се отправя начело на група воини към задното крило на Палацо Векио. Възнамерява да нахлуе в сградата откъм задния вход.
Полициано се обърна към Ецио:
— Върви! Вземи си оръжие и отряд войници и побързай! Този мъж ще те придружи. Ще ти покаже най-безопасния изход от църквата. Ще стигнеш до Палацо Векио за десет минути.
Ецио се поклони и понечи да тръгне.
— Флоренция няма да забрави делата ти — каза Лоренцо. — Бог да ти помага!
Камбаните на повечето църкви в града биеха и усилваха шумотевицата от сблъскващи се стоманени остриета, човешки викове и стенания. Цареше хаос. По улиците горяха каруци, противникови отряди се щураха насам-натам или се сражаваха яростно. Навсякъде по площадите и алеите се валяха трупове, но заради суматохата враните не смееха да се насладят на пиршеството и накацали по покривите, само изпиваха плячката с черните си очи.
Западните порти на Палацо Векио зееха отворени. От вътрешния двор долиташе звънтене на саби. Ецио нареди на малкия си отряд да спре и попита офицер на Медичите, който предвождаше друг взвод:
— Знаеш ли какво е положението?
— Паци са нахлули откъм задния вход и са отворили вратите отвътре. Нашите хора обаче ги удържат в двора. С малко късмет ще успеем да ги обкръжим.
— Някой забелязал ли е Франческо де Паци?
— Охранява задния вход с мъжете си. Ако го отблъснем, със сигурност ще ги приклещим в капан.
— Да вървим! — викна Ецио на воините си.
Прекосиха тичешком площада и се шмугнаха в тясната уличка, заобикаляща северната стена на сградата, по която преди много време един съвсем различен Ецио се бе изкатерил към прозореца на бащината килия. Свиха в първата пряка вдясно и веднага се натъкнаха на войниците на Паци, предвождани от Франческо.
Той разпозна Ецио и извика:
— Откъде се появи? Не заслужаваш да живееш! Уби сина ми!
— Той се опита да ме убие!
— Убийте го! Убийте го!
Двата отряда се нахвърлиха яростно един срещу друг, размахали саби с почти отчаяна жестокост — войниците на Паци разбираха колко важно е да опазят пътя си за отстъпление. Студена ярост завладя сърцето на Ецио. Той си проправи път към Франческо, който бе заел позиция с гръб към стената на замъка. Ецио беше избрал от оръжейницата на Медичите добре балансиран меч с острие от толедска стомана, но ръката му не бе свикнала с оръжието и в резултат ударите му не бяха ефикасни както обикновено. Раняваше, но не успяваше да убие изпречилите се на пътя му противници. Франческо забеляза това.