— Свобода! — крещяха те. — Свобода за хората!
Силите на Медичите се спуснаха към тях, но очевидно бяха изтощени и по-малобройни.
Ецио се обърна към безжизненото тяло.
— Е, Франческо — рече той. — Хрумна ми как да изкупиш греха си, макар и посмъртно.
Той подхвана изненадващо лекия труп през раменете, повдигна го и го изнесе на балкона. Издърпа въжето, на което висеше някакъв флаг, и овърза с него врата на мъртвеца. После бързо омота другия край около здрава каменна колона и с всички сили преметна тялото през парапета. Въжето се изопна рязко, а бездиханният Франческо увисна с краката надолу над двора.
Ецио се скри зад колоната и извика гръмогласно:
— Джакопо! Джакопо де Паци! Виж! Водачът ви е мъртъв! Каузата ви се сгромоляса!
Видя как Джакопо вдига очи и застива. Мъжете му също се разколебаха. Поддръжниците на Медичите проследиха погледите им, закрещяха тържествуващо и се нахвърлиха върху противниците. Наемниците на Паци отстъпиха и побягнаха.
След няколко дни кланът Паци бе напълно обезвреден. Вещите и имотите им бяха разграбени, семейните им гербове разкъсани и стъпкани. Въпреки призивите на дук Лоренцо за снизхождение, флорентинската тълпа преследваше и убиваше всеки симпатизант на клана, до когото се добереше, макар неколцина от по-изтъкнатите му поддръжници да успяха да избягат. Само един заловен бе помилван — Рафаеле Риарио, племенник на папата, когото Лоренцо смяташе за твърде почтен и наивен, за да е участвал в заговора. Мнозина от съветниците на дука обаче изразиха мнение, че жестът му е предизвикан по-скоро от прекалена човечност, отколкото от политическа мъдрост.
Сикст IV се разяри и заклейми Флоренция, но иначе беше напълно безпомощен и флорентинците пренебрегнаха яростта му.
Ецио бе сред първите, извикани на аудиенция при дука. Лоренцо стоеше на балкона с изглед към Арно и наблюдаваше реката. Все още превързаните му рани вече заздравяваха и страните му бяха възвърнали цвета си. Възправената му гордо фигура издаваше защо флорентинците го наричаха с прозвището Il Magnifico — Великолепния.
Поздравиха се и Лоренцо махна към водите:
— Знаеш ли, Ецио, когато бях на шест, паднах в реката. Веднага усетих как мрачните й дълбини ме повличат към смъртта. Ала се събудих от хлипането на майка си. До нея стоеше непознат мъж — мокър до кости и усмихнат. Тя ми обясни, че той ме е спасил. Името му беше Аудиторе. Така започна дългото и благодатно приятелство между семействата ни. — Той изгледа сериозно Ецио. — Съжалявам, че не успях да се притека на помощ на близките ти.
Ецио не знаеше как да отговори. Разбираше, но не приемаше студения свят на политиката, където границите между доброто и злото често се размиват.
— Знам, че ако ви беше по силите, не бихте се поколебали да ги спасите — рече най-сетне той.
— Поне семейното ти имение е запазено и под закрилата на властта. Назначих някогашната ви икономка — Анета — за домоуправител. Поех разходите за персонал и охрана. Каквото и да се случи, домът ти ще те очаква, когато пожелаеш да се завърнеш.
— Щедър сте, Altezza.
Ецио замълча. Замисли се за Кристина. Твърде късно ли е да разтрогне годежа, да се омъжи за него и да му помогне отново да вдъхне живот на рода Аудиторе? Ала двете бързотечни години го бяха променили неузнаваемо. Вече го зовеше друг дълг — дългът към Ордена на асасините.
— Извоювахме забележителна победа — каза той накрая. — Но войната не е спечелена. Много от враговете ни успяха да избягат.
— Флоренция обаче е в безопасност. Папа Сикст се опита да склони Неапол да се изправи срещу нас, но аз разубедих Фердинандо. Болоня и Милано също няма да тръгнат срещу мен.
Ецио не можеше да сподели с дука в каква по-сериозна битка е въвлечен. Не беше сигурен, че той е посветен в тайните на асасините.
— В името на сигурността ни — започна той — моля за разрешение да издиря Джакопо де Паци.
Лицето на Лоренцо помрачня.
— Този страхливец! — ядно отрони той. — Побягна като заек!
— Имате ли представа накъде?
— Не — поклати глава Лоренцо. — Добре са се укрили. Шпионите ми докладваха, че Барончели се опитва да се добере до Константинопол, но останалите…
— Кажете ми имената им — настоя Ецио и непоколебимият му тон подсказа на Лоренцо, че никой не може да се изпречи безнаказано на пътя на този младеж.
— Бих ли могъл да забравя имената на убийците на брат си? Ако ги откриеш, ще ти бъда длъжник докрай. Търси свещениците Антонио Мафей и Стефано де Баноне. Вече споменах Бернардо Барончели. Има още един — не е замесен лично в убийството, но е опасен съюзник на враговете ни — архиепископът на Пиза Франческо Салвиати. И той е от фамилията Риарио — папските хрътки. Пощадих братовчед му. Старая се да не заприличвам на тях. Понякога се чудя дали постъпвам мъдро…