— Няма никого. Синьор Калфучи разбра, че се задават неприятности, и отведе семейството в Лука — оттам е годеникът на дъщеря му.
— Лука?
— Да. Дочух, че семействата са се сближили много.
— Кога ще се върнат?
— Не знам. — Жената го изгледа изпитателно. — Познавам ли ви?
— Не мисля.
Цяла нощ Ецио сънува ту Кристина, ту кървавия край на Франческо де Паци.
Утрото беше мрачно, сякаш в синхрон с настроението му. Той се запъти към ателието на Леонардо, радостен, че напуска Флоренция още същия ден. Новото оръжие беше готово — камата бе изработена от тъмносива стомана, а острието наточено докрай — с лекота би разсякло подхвърлена във въздуха копринена кърпичка. Отворът на върха му бе почти незабележим.
— Отровата е в дръжката. Освобождава се, щом натиснеш с мускула на ръката бутона от вътрешната страна. Внимавай, много е чувствителен!
— Каква отрова да използвам?
— Като за начало го заредих с извлек от бучиниш, но щом свърши, попитай някой лекар.
— Отрова? От лекар?
— Във високи концентрации онова, което лекува, може и да убива.
Ецио кимна тъжно.
— Отново съм ти длъжник.
— Ето ти страницата от Кодекса. Скоро ли тръгваш?
— Нищо не застрашава Флоренция — засега. Но мен ме чака още работа.
10.
— Ецио! — усмихна се широко Марио. Брадата му беше по-щръкнала отвсякога, а лицето му — обжарено от тосканското слънце. — Добре дошъл!
— Чичо!
— По изражението ти съдя, че през месеците, откакто се разделихме, си преживял много — по-сериозно продължи Марио. — И щом се изкъпеш и си отдъхнеш, ще ми разкажеш всичко. — След кратко мълчание добави: — Чухме новините от Флоренция и аз — дори аз — се молех някакво чудо да те предпази.
— Но ти не само оцеля, ти обърна течението срещу клана Паци! Тамплиерите ще те намразят завинаги, Ецио!
— Ненавистта е взаимна — отвърна Ецио.
— Почини си първо. После ще поговорим.
Същата вечер двамата се настаниха в кабинета на Марио. Той изслуша съсредоточено разказа на Ецио за събитията във Флоренция. Младежът върна на чичо си откритата у Виери страница от Кодекса и другата, която бе получил от Лоренцо. Описа му схемата за отровното острие и му го показа. Марио остана впечатлен, но бързо насочи вниманието си към новия пергамент.
— Приятелят ми успя да разгадае само описанието на новото оръжие — обясни Ецио.
— И по-добре. Не всички страници съдържат такива указания и само те трябва да го интересуват — каза Марио с предупредителна нотка в гласа. — Във всеки случай, едва когато ги съберем, ще разберем напълно смисъла на Кодекса. Тази страница и другата на Виери обаче ни отвеждат още една стъпка напред.
Той стана, отиде до шкафа, прикриващ стената, върху която висяха страниците от Кодекса, премести го и се замисли къде да постави новите. Положи едната до вече подредените, а другата допря до върха й.
— Интересно е, че Виери и баща му са притежавали очевидно свързани страници — рече той. — А сега да видим какво… — Той млъкна съсредоточено. — Хмм… — проточи разтревожено накрая.
— Прояснява ли се смисълът, чичо?
— Не съм сигурен. Навярно все още сме доникъде, но тук определено е споменат някакъв пророк — не библейски обаче. Или е живял по времето на създателя на Кодекса, или тепърва трябва да очакваме появата му…
— Кой би могъл да е той?
— Да не прибързваме. — Марио се взря съсредоточено в страниците, устните му зашепнаха думи от непознат за Ецио език. — Доколкото схващам, преводът гласи: „Само Пророкът може да го отвори…“. И тук се споменават две „частици от Рая“. Какво означава това обаче? Не знам. Трябва да потърпим, докато намерим още страници от Кодекса.
— Знам колко важен е древният сборник, чичо, ала аз съм тук с по-належаща задача от разгадаването на неговите тайнства. Търся беглеца Джакопо де Паци.
— Той несъмнено се е отправил на юг, след като е напуснал Флоренция. — След кратко колебание Марио продължи: — Не смятах да го обсъждаме тази нощ, Ецио, но въпросът е спешен и за мен. Трябва да започнем подготовката скоро. Прогониха стария ми приятел Роберто от Сан Джиминяно. Крепостта отново е в ръцете на тамплиерите. Твърде близо е до Флоренция и до нас и не бива да остава под тяхна власт. Нищо чудно и Джакопо да потърси укритие там.
— Имам списък с имената на всички съзаклятници — каза Ецио, извади листа хартия от кесията си и го подаде на чичо си.