— Добре. Най-напред трябва да открием Джакопо, с останалите ще си разчистим сметките по-лесно. Призори ще изпратя шпиони из околността да поразпитат. Междувременно ние трябва да се подготвим да си върнем Сан Джиминяно.
— Непременно свикай мъжете си, но аз не бива да губя време, ако искам да унищожа убийците.
Марио се замисли.
— Навярно си прав — сам може би ще преодоляваш по-лесно непревземаеми за цяла армия стени. А ние ще ги нападнем, преди да се усетят. Добре. Давам ти благословията си. Върви напред и виж какво ще откриеш. Знам, че вече си повече от способен да се грижиш за себе си.
— Благодаря, чичо!
— Не бързай, Ецио! Позволявам ти да заминеш при едно условие.
— Какво?
— Да отложиш пътуването с една седмица.
— Цяла седмица?
— Щом ще тръгваш сам, без подкрепления, оръжията от Кодекса не са ти достатъчни. Вече си мъж и храбър боец от Ордена на асасините. Ала славата ти ще настърви още повече тамплиерите. Те ще жадуват кръвта ти повече отвсякога, а знам, че все още ти липсват умения.
Ецио поклати нетърпеливо глава.
— Не, чичо, съжалявам, но цяла седмица…
Марио се намръщи, ала почти не повиши глас. Но и толкова беше достатъчно.
— Чух добри неща за теб, Ецио. Но чух и лоши. Когато си убивал Франческо, си изгубил самообладание. И си позволил чувствата към Кристина да те отклонят от пътя. Сега трябва да се отдадеш единствено на Кредото. Пренебрегнеш ли този дълг, може и да не ти остане свят, на който да се радваш. — Марио се овладя. — Настоявайки за смирение, говоря с гласа на баща ти.
Ецио забеляза как чичо му сякаш се възправи по-висок, дори по-едър. И колкото и болезнена да беше, той призна истината в думите му. Сведе горчиво глава.
— Добре — рече Марио по-меко. — Ще ми благодариш за това. Новото ти бойно обучение започва утре сутринта. И помни — подготовката е всичко!
След седмица — въоръжен и подготвен — Ецио яхна коня си и пое към Сан Джиминяно. Марио му заръча да се свърже с една от групите condottieri, разположени край града да наблюдават кой идва и заминава. Ецио се отби да пренощува в лагера им първата нощ, след като напусна Монтериджони.
Сержантът, който командваше патрула — як, белязан от бойни белези мъж на двайсет и пет на име Гамбалто — му подаде къшей хляб с петмез и халба силно пиво и докато Ецио се хранеше, му съобщи новините.
— Защо изобщо са позволили на Антонио Мафей да напусне Волтера? Наумил си е, че дук Лоренцо е унищожил родния му град, а той само го взе под крилото на Флоренция. Сега Мафей съвсем е полудял. Настанил се е на върха на катедралата, обградил се е с наемници на Паци и всеки ден сипе отгоре откъси от Светото писание и стрели. Поравно. Бог знае какво цели — да спечели гражданите за каузата си със своите тиради, или да ги избие със стрелите. Обикновените жители на Сан Джиминяно го мразят, но са безпомощни пред терора, на който ги подлага.
— Значи трябва да го неутрализираме.
— Е, така определено ще отслабим кликата на Паци в града.
— Как го охраняват?
— Много войници дежурят по наблюдателниците и край портите. Призори стражата се сменя. Тогава би могъл да се прехвърлиш незабелязано през стените.
Ецио се замисли. Дали така ще се отклони от мисията да издири Джакопо? Но нали не биваше да изпуска от поглед цялата картина — Мафей беше поддръжник на клана Паци, а негов дълг като асасин бе да неутрализира лудия духовник.
Призори на следния ден някой особено бдителен гражданин на Сан Джиминяно би могъл да забележи стройния сивоок младеж с качулата мантия, плъзгащ се като призрак по улиците, отвеждащи към катедралния площад. Търговците вече разпъваха сергиите си, ала денят тепърва започваше и стражите — отегчени и изнурени — дремеха, облегнати на алебардите си. Западната част на камбанарията още тънеше в дълбока сянка и никой не видя тъмната фигура, която се катереше по стената пъргаво като паяк.
Свещеникът — с изпито лице, вдлъбнати очи и разрошени коси — вече бе заел позиция. Четирима изтощени воини с арбалети също бяха на местата си — по един на всеки ъгъл на кулата. Но Антонио Мафей не се доверяваше само на стрелците и в лявата си ръка стискаше Библията, а в дясната — закривена кама. Той вече проповядваше и щом доближи върха на кулата, Ецио долови думите му:
— Граждани на Сан Джиминяно, чуйте словата ми! Покайте се! Покайте се! И подирете прошка! Молете се с мен, деца мои, за да се възправим заедно срещу мрака, завладял родната ни Тоскана! Нека думите ми се понесат в небесата и по земята! Нека напоят тревите и цветята като капки дъжд и утринна роса, понеже аз провъзгласявам името Господне! Той е скалата! Делото му е неопетнено и всичките му пътища са праведни! Справедлив и възвисен е Той, ала грешниците не са негови чеда, а порочни и престъпни изчадия. Граждани на Сан Джиминяно, Богу ли служите? О, глупави и наивни люде! Нима Той не е Бащата, който ви е създал? Пречистете се в светлика на Неговата милост, пречистете се!