Когато се присъедини към воините на Марио, Гамбалто го посрещна в приповдигнато настроение.
— Появата ти носи късмет! — възкликна той. — Съгледвачите ни откриха архиепископ Салвиати!
— Къде?
— Недалеч оттук. Виждаш ли онова имение на хълма?
— Да.
— Там е. — Гамбалто се опомни. — Но първо да те питам, капитане, как прекара в града?
— Вече никой няма да бълва огън и жупел от кулата.
— Хората ще те благославят, капитане!
— Не съм капитан.
— За нас си — простичко рече Гамбалто. — Вземи отряд мъже оттук. Салвиати разполага с охрана, а имението е стара, добре укрепена сграда.
— Добре. Хубаво е, че яйцата са наблизо, почти в едно и също гнездо.
— И останалите са някъде наоколо, Ецио. Ще се опитаме да ги открием, докато те няма.
Ецио подбра дузина от най-умелите в ръкопашен бой бойци на Гамбалто и ги поведе пеш през полята, които ги деляха от имението, където се укриваше Салвиати. Разгърна мъжете си, но така че да се чуват и същевременно лесно да отбягват или да неутрализират предните постове на Паци. Изгуби обаче двамина от своите по пътя.
Надяваше се да нападне имението изневиделица, преди обитателите му да го усетят, но щом приближиха здравите главни порти, на стената над тях се появи човек, облечен в архиепископска мантия. Стиснал каменните бойници с хищнически ръце, той надникна като лешояд надолу и бързо се отдръпна.
„Салвиати е“ — рече си Ецио.
Пред портите нямаше стражи. Ецио махна на хората си да застанат близо до стените, за да не могат да се прицелят стрелците в тях. Салвиати несъмнено бе струпал охраната си зад стените, които се издигаха плътни, високи и непристъпни. Ецио се почуди дали за пореден път да не прибегне до катераческите си умения и да отвори портите отвътре, за да пропусне отряда си, но знаеше, че стражите вътре ще усетят присъствието му.
Махна на хората си да се притаят, сгушени към стените, приведе се ниско и запълзя през буйната трева назад, където лежеше тялото на един от убитите им врагове. Бързо свали и навлече униформата на мъжа, а собствените си дрехи понесе на вързоп под мишница.
Върна се при воините си, които отначало настръхнаха при вида на омразната униформа. Подаде им дрехите си и заблъска по портите с дръжката на меча си.
— Отворете! — извика той. — В името на Бащата на познанието!
Изтече една дълга минута. Ецио се отдръпна, за да го видят отвътре. После чу как вдигат тежките резета.
Скоро портите се открехнаха и Ецио и хората му влетяха вътре, затвориха ги и разпръснаха стражите. Озоваха се в двора, около който се разгръщаха трите крила на имението. Салвиати стоеше на горната площадка на стълбището в средата на главното крило. Дузина здравеняци, въоръжени до зъби, се възправяха между него и Ецио. Други бяха заели позиции в двора.
— Мръсен предател! — изкрещя архиепископът. — Ала няма да излезеш тъй лесно, както влезе! — Той извиси властнически глас. — Убийте ги! Избийте ги до крак!
Войниците на Паци ги обкръжиха. Ала тях не ги бе обучавал Марио Аудиторе и въпреки че шансът не беше на тяхна страна, хората на Ецио се справиха успешно с противниците си в двора, а той самият хукна към стълбището. Измъкна отровното острие и го заразмахва. Накъдето и да го насочеше, когото и където и да улучеше, враговете му падаха като покосени дори само от драскотина по лицето.
— Ти си истински демон! От четвъртия пръстен на деветия кръг! — прокънтя гласът на Салвиати, щом с Ецио се изправиха лице в лице.
Младежът прибра отровното острие, ала извади камата. Сграбчи Салвиати за яката на пелерината и вдигна камата към шията му.
— Откривайки банкерството, тамплиерите са загърбили духа на християнството — равно произнесе той. — Не си ли чел собствената си настолна книга? Забрави ли Светото писание? Не можеш да служиш и Богу, и на Мамона. Ала сега ти се дава шанс за изкупление. Кажи ми къде е Джакопо?
Салвиати го изпепели предизвикателно с очи.
— Никога няма да го откриете!
Ецио прокара острието леко, но плътно по шията на архиепископа. Потече тънка струйка кръв.
— Ще се наложи да се постараеш повече, архиепископе.
— Срещаме се под прикритието на нощта. А сега — довърши делото си!
— Значи се промъквате като убийци в мрака. Точно както ви приляга! Благодаря ти. Още веднъж те питам — къде?