— О! Ецио!
— Господине.
— Току-що се завърнах от малък набег на вражеска територия. Успяхме да отмъкнем три лодки, снабдяващи със снаряжение замъка на Емилио. И решихме да организираме малък маскарад, преоблечени в униформи на стрелци от армията на Барбариго.
— Блестяща идея! Така ще влезем в крепостта без никакъв проблем! Кога потегляме?
Антонио вдигна ръка.
— Не прибързвай, драги. Има едно усложнение и ще те помоля за съвет.
— За мен е чест.
— Не, наистина ценя мнението ти. И така… от несъмнено достоверен източник научих, че Емилио е подкупил неколцина от хората ми да му станат шпиони… не можем да нападнем, преди да се разправим с предателите. Виж, знам, че мога да разчитам на теб, а и в гилдията все още не те познават добре. Смяташ ли, че ще се справиш, ако ти дам известни ориентири за местонахождението на предателите? Ще вземеш за подкрепление Уго и когото още пожелаеш.
— Месер Антонио, крахът на Емилио е колкото твоя, толкова и моя кауза. Да обединим усилия.
— Точно така очаквах да ми отговориш — усмихна се Антонио. — Той махна на Ецио да се приближи до масата край прозореца, върху която бяха разпънати няколко карти. — Ето я картата на града. Предателите се събират, както ми докладваха моите шпиони, в тази таверна — Ил Векио Спекио. Там се свързват с агентите на Емилио, обменят информация и получават заповеди.
— Колко са?
— Петима.
— Как да постъпя с тях?
— Убий ги, приятелю — впи очи в неговите Антонио.
На другия ден по залез-слънце Ецио поведе мъжете, които лично бе подбрал. Планът му беше готов. Нареди на всички да облекат униформи на войници на Барбариго от „конфискуваните“ от Антонио лодки. Според Антонио Емилио смяташе, че снаряжението се е изгубило по море. Тоест — хората му нямаше да заподозрат нищо. С Уго и още четирима Ецио влезе в Ил Векио Спекио скоро след мръкване. Ханът беше любимо свърталище на войниците на Емилио, ала по това време единствените посетители бяха предателите и техните надзорници. Мъжете изгледаха безразлично униформените. Обърнаха внимание на новодошлите едва когато ги заобиколиха. Уго свали качулката, разкривайки лицето си в мътната светлина в таверната. Изумени и уплашени, конспираторите скочиха на крака. Ецио положи ръка върху рамото на човека до него и с пестеливо движение заби камата си между очите му. Уго и другите от отряда се погрижиха същата участ да сполети мигновено и останалите предатели.
Междувременно раната на Роза заздравяваше постепенно, но с неудовлетворително за буйния й темперамент темпо. Тя се движеше вече, но с бастун, а кракът й още беше превързан. Ецио — молейки мислено за прошка Кристина Калфучи — често търсеше компанията й.
— Привет, Роза! — поздрави я той както обикновено една сутрин. — Как е положението? Виждам, че кракът ти е по-добре.
— Омръзна ми да чакам — сви рамене Роза. — А ти? Как намираш града ни?
— Великолепен е. Но как свиквате с миризмата на каналите?
— Не ни прави впечатление. На нас не биха ни харесали прашните и кални улици на Флоренция… Та какво те води при мен този път?
— Каквото предполагаш и каквото не предполагаш? — усмихна се Ецио и след кратко колебание продължи — Надявах се да ме научиш да се катеря като теб.
Тя потупа крака си.
— Като мен навремето — поправи го. — Но ако е спешно, приятелят ми Франко може да ме замести. — Тя надигна глас: — Франко!
На прага почти веднага се появи пъргав тъмнокос младеж и Ецио — за свое огромно разочарование — изпита ревност, достатъчно очевидна да я забележи и Роза.
— Не се безпокой, скъпи — усмихна се тя, — той е заклет гей, но е жилав като тръстика, франко! Искам да покажеш на Ецио някои от триковете си.
Роза погледна през прозореца. На стената на изоставената сграда отсреща имаше бамбуково скеле, овързано с кожени ремъци. Тя го посочи.
— Изкатерете се по него като за начало.
До обяд — цели три часа — Ецио преследваше Франко по скелето под строгите напътствия на Роза. Накрая успяваше да превземе главозамайващи висоти с почти същата скорост и пъргавина като наставника си. Научи се и как да подскача нагоре от една опора към друга, макар да се съмняваше, че в това отношение ще постигне майсторството на Роза.