Грамадният телохранител Данте, чиито очи обхождаха неспирно тълпата, откакто бяха пристигнали с Марко, се обади:
— Трябва да вървим, господа.
— Да — съгласи се Марко. — А и Господарят ни чака. Хайде!
Ецио се прокрадна като сянка край сергиите и минувачите, стараейки се да се движи достатъчно близо до мъжете, за да следи разговора им, докато крачеха по улицата, отвеждаща към площад „Свети Марко“.
— Ще одобри ли Господарят новата ни стратегия? — попита Силвио.
— Иначе би постъпил глупаво.
— Прав си, нямаме избор — съгласи се Силвио, после погледна Грималди. — Което означава, че вече си излишен — отсече грубо.
— Гоподарят ще прецени — отвърна Грималди. — Както и кого да постави на мястото на Мочениго — теб или братовчед ти Марко. А аз съм този, който може да го посъветва!
— Не подозирах, че се съмнявате в решението — обади се Марко. — Изборът е очевиден.
— Така е — остро отбеляза Силвио. — Поста заслужава онзи, който организира цялата операция и даде идеята за спасяване на града.
— Аз не подценявам тактическата ловкост, добри ми Силвио — бързо вметна Марко, — ала управникът се нуждае преди всичко от мъдрост. Всепризнато правило.
— Моля ви, господа — прекъсна ги Грималди. — Господарят навярно ще съумее да повлияе на неколцина градски съветници, но няма власт над всичките. А и нищо чудно да посочи другиго…
— Може би теб? — възкликна подигравателно Силвио, а Марко просто изхихика презрително.
— Защо не? Аз съм положил най-много усилия.
— Разбира се — съгласи се Марко и ускори крачка. Събеседниците му го последваха.
— Бива си го твоя Данте — констатира Силвио. — Колко плати за него?
— По-малко, отколкото заслужава — отвърна Марко. — Верен е и му имам доверие — на два пъти спаси живота ми. Но не бих казал, че се отличава с дар слово.
— Че кой иска да разговаря с телохранителя си?
— Стигнахме — каза Грималди, когато застанаха пред едва забележима врата в сграда на площада „Санта Мария Дзобениго“. Ецио, който спазваше безопасна дистанция заради бдителния Данте, се подаде иззад ъгъла, когато тримата влязоха. Озърна се да се увери, че никой не го следи, и се покатери по стената до балкона над вратата. Прозорците на стаята бяха отворени, а вътре, в масивен дъбов стол пред отрупана с документи масичка седеше Испанеца, облечен в пурпурно кадифе. Ецио се притаи в сенките и зачака.
Родриго Борджия беше в лошо настроение. Асасинът вече бе провалил няколко съществени начинания на тамплиерите и някак си оцеляваше при опитите да го убият. Сега беше във Венеция и дори бе успял да отстрани един от основните съюзници на кардинала в града. И сякаш това не стигаше, цели петнайсет минути Родриго бе принуден да слуша как тримата идиоти, свикани на срещата, се карат кой да стане дож, очевидно не проумели, че вече е взел решение и е подкупил ключовите градски съветници. Беше се спрял на най-възрастния, най-суетния и най-безхарактерния от тримата.
— Млъкнете! — извика властно той. — От вас очаквам дисциплина и непоклатима отдаденост на каузата, а не дребнави амбиции за лично облагодетелстване. Такава е волята ми и тя ще бъде изпълнена! Марко Барбариго ще стане дож и ще бъде избран следващата седмица. Дотогава Джовани Мочениго ще е мъртъв, което, имайки предвид, че е на седемдесет и три, няма да изненада никого. Все пак трябва да изглежда, че е починал от естествена смърт. Смяташ ли, че можеш да го уредиш, Грималди?
Грималди изгледа братовчедите Барбариго. Марко се беше надул като пуяк, а Силвио се мъчеше да си придаде достолепен вид въпреки разочарованието. „Ама че глупаци“ — помисли си той. Какъвто и пост да заемеха, щяха да си останат пионки на Господаря, а Господарят възлагаше истинската отговорност нему. Вече замечтан за светло бъдеще, Грималди отговори:
— Разбира се, Господарю.
— Кога ще ти се удаде възможност?
Грималди размисли.
— Радвам се на неограничен достъп в Палацо Дукале. Макар да не ме харесва особено, Мочениго ми има пълно доверие и съм на негово разположение почти през цялото време.
— Добре. Отрови го. При първа възможност.
— Пробват предварително храната му.
— Божичко, човече! Мислиш ли, че не знам? Но нали венецианците са ненадминати отровители! Сложи нещо в ястието му, след като са го опитали! Или пъхни нещо в любимия му сардински конфитюр. Измисли нещо или лошо ти се пише!