Все пак съумя да се добере без произшествия до ателието на Леонардо и да се вмъкне незабелязано вътре.
— Радвам се да те видя отново! — поздрави го Леонардо. — Този път мислех, че със сигурност си мъртъв. Никаква вест не получих от теб, всички говореха за убийството на Грималди и Мочениго. После моят покровител си науми да пътува и настоя да го придружа до Милано. Така и не ми остана време да построя наново летящата си машина, понеже венецианската флота най-сетне ме ангажира да започна да работя за нея… Колко досадно! — Маестрото се усмихна. — Най-важното обаче е, че си жив и здрав.
— И най-издирваният мъж във Венеция!
— Да. Обвинен в убийството на двамина от най-изтъкнатите венециански държавници.
— Знаеш, надявам се, че не е вярно.
— Иначе нямаше да си тук. Можеш да ми имаш доверие, Ецио, както и на всички тук. Все пак ние ти помогнахме да долетиш в Палацо Дукале! — Леонардо плесна с ръце и един от помощниците му донесе вино. — Лука, ще намериш ли карнавална маска за нашия приятел? Имам чувството, че ще му влезе в работа.
— Благодаря ти, приятелю. И аз ти нося нещо.
Ецио му подаде новата страница от Кодекса.
— Чудесно! — възкликна Леонардо, разпознал веднага пергамента.
Той разчисти място върху масата, разви листа и се взря в него.
— Хмм — намръщи се съсредоточено. — И тук има схема на оръжие. Доста е сложна. Изглежда отново се закопчава на китката, но не е кама. — Той разучи по-подробно манускрипта. — Разбрах какво е! Огнестрелно оръжие, но в умален вид. Миниатюрно е като колибри.
— Звучи невероятно.
— Има само един начин да разберем — като го изработим — рече Леонардо. — За щастие венецианските ми помощници са завършени инженери. Веднага ще се заловим за работа.
— Ами другите ти задачи?
— О, ще почакат — нехайно отвърна Леонардо. — Всички ме смятат за гений и гледат — всъщност стараят се — да не ме закачат.
След няколко дни миниатюрният пистолет беше готов. Предвид размерите му, обхватът и ударната му сила се оказаха изключителни. И той като камата се прикрепяше към механизма на китката на Ецио и според случая се прибираше или вадеше за светкавична стрелба.
— Как не ми е хрумнало сам да го изобретя? — възкликна Леонардо.
— По-същественият въпрос е — удивено додаде Ецио — как го е измислил човек, живял преди стотици години.
— Е, както и да се е появило на бял свят, то е ненадминато оръжие и се надявам да ти служи добре.
— Мисля, че новата играчка се появява в най-подходящия момент — искрено констатира Ецио.
— Разбирам — отвърна Леонардо. — Е, колкото по-малко знам, толкова по-добре, но ще рискувам с предположението, че има връзка с новия дож. Не съм кой знае колко сведущ в политиката, но понякога дори и аз надушвам мошеничествата.
Ецио кимна многозначително.
— Е, тези теми най-добре ги обсъждай с Антонио. И използвай маската. Докато тече карнавалът, с нея ще си в безопасност по улиците. Ала помни — никакви оръжия на видно място. Само под ръкава!
— Сега отивам при Антонио — каза му Ецио. — Иска да ме запознае с някого. Някаква си монахиня на име Теодора. Живее в Дорсодуро.
— Аха! Сестра Теодора! — усмихна се Леонардо.
— Познаваш ли я?
— Приятелка ми е. Ще ти допадне.
— Коя е тя всъщност?
— Ще разбереш — ухили се Леонардо.
Ецио откри адреса, който му беше дал Антонио. Сградата определено не изглеждаше като манастир. Щом почука и го поканиха вътре, реши, че е сбъркал мястото, понеже обстановката напомняше досущ на салона на Паола във Флоренция. И елегантните жени вътре категорично не бяха монахини. Понечи да си сложи маската и да излезе, но чу гласа на Антонио. След секунда се появи и той, повел подръка изящна и ослепителна жена с пълни устни и пламенни очи, но облечена като монахиня.
— Ецио! Ето те и теб! — възкликна Антонио. Беше подпийнал. — Нека ти представя… сестра Теодора. Теодора — запознай се с… как да се изразя… най-талантливия мъж в цяла Венеция!
— Сестро… — поклони се Ецио. После се обърна към Антонио. — Пропускам ли нещо? Не те смятах за особено религиозен.
Антонио се засмя, но сестра Теодора заговори изненадващо сериозно:
— Зависи как дефинираш религията, Ецио. Не само душите на мъжете се нуждаят от утеха.
— Пийни си, Ецио! — предложи Антонио. — Трябва да обсъдим туй-онуй, но първо отдъхни. Тук си в безопасност. Запозна ли се вече с момичетата? Допадна ли ти някоя? Не бой се, няма да кажа на Роза. И ще…