Прекъсна го писък от една от стаите около салона. Вратата се отвори и разкри мъж с див поглед, размахал нож. Зад него едно момиче се гърчеше в агония върху окървавеното легло.
— Спрете го! — изпищя тя. — Рани ме и ми открадна парите!
С яростен рев лудият сграбчи друго момиче, преди да успее да побегне, притисна го към себе си и допря ножа до шията му.
— Пуснете ме или ще накълцам и тази! — изкрещя той, бодна я с върха на ножа и по кожата й се стече капка кръв.
Изтрезнял набързо, Антонио погледна първо към Теодора, после към Ецио. Теодора също бе впила очи в младия мъж.
— Е, Ецио — каза тя с изненадваща студенина. — Време е да ме впечатлиш.
Лудият се запъти към вратата, където се бяха скупчили няколко момичета.
— Отворете я! — изрева им той, щом приближи. — Те обаче стояха като заковани от страх. — Отворете проклетата врата или с нея е свършено!
Той заби ножа малко по-навътре в гърлото на девойката. Потече нова струйка кръв.
— Пусни я! — изкомандва Ецио.
Мъжът се извърна към него с разкривено лице.
— А кой си ти? Благодетел на курвите? Не ме принуждавай да я убия!
Ецио погледна към мъжа, после към вратата. Момичето в ръцете на лудия се бе отпуснало в безсъзнание. Ецио забеляза, че мъжът се поколеба. Налагаше се да пусне жертвата си. Ецио се напрегна. Нямаше да е лесно, другите момичета бяха близо; трябваше да уцели точния момент и да действа светкавично, а нямаше опит с новото оръжие.
— Отворете вратата! — твърдо нареди той на една от ужасените девойки.
Тя го послуша и лудият пусна окървавената си заложничка на пода. Понечи да се втурне на улицата и за миг отклони поглед от Ецио, който тутакси извади пистолета и стреля.
Проехтя остър гърмеж. Измежду пръстите на дясната ръка на Ецио припламнаха искри и се разнесе пушек. С изненадано изражение лудият се свлече на колене. В средата на челото му личеше малка дупка, а по дървения праг на вратата зад него се разплиска мозък. Той падна ничком, а момичетата се разбягаха с писъци встрани. Теодора незабавно нареди на прислугата да се погрижи за ранените девойки. Момичето в спалнята обаче беше изгубило твърде много кръв и беше умряло.
— Признателни сме ти, Ецио — рече му Теодора, щом въдвори ред.
— Не успях да я спася.
— Спаси останалите. И други щяха да пострадат, ако не беше го спрял.
— С каква магия го повали? — попита удивено Антонио.
— Не е магия, просто тайно оръжие. По-големият брат на кинжала.
— Е, явно ще ти бъде от полза. Нашият дож е примрял от страх. Обградил се е с телохранители и не излиза от палата… Предполагам, че Марко Барбариго е следващият в списъка ти.
— Той е не по-малко опасен от братовчед си Емилио.
— Ще ти помогнем — каза Теодора. — Скоро ще ни се удаде възможност. Дожът организира голямо празненство в чест на карнавала. Ще му се наложи да напусне палата. Пилее пари, за да спечели благоразположението на хората, след като не може да го заслужи. Според шпионите ми дори е поръчал фойерверки от Китай!
— Затова те помолих да дойдеш тук днес — обясни му Антонио. — Сестра Теодора е една от нас и винаги е добре осведомена за случващото се във Венеция.
— Как ще получа покана за празненството? — попита я Ецио.
— Не е лесно — отвърна тя. — Трябва ти златна маска.
— Е, тогава ще откраднем една…
— Не прибързвай — всяка маска е покана. Номерирани са. — При тези думи Теодора се усмихна. — Но имам идея. Ще опитаме да ти спечелим маска. Ела с мен.
Тя го поведе настрани от останалите към тих вътрешен двор зад сградата, където в басейнче с орнаменти бликаше фонтан.
— Утре се провеждат специални карнавални игри, достъпни за всекиго. Има четири състезания, а победителят ще получи златна маска и ще бъде почетен гост на празненството. Трябва да спечелиш, Ецио, защото само така ще се добереш до Марко Барбариго. — Тя го погледна. — А на тържеството те съветвам да вземеш малката си пушка, защото с нож няма да достигнеш дожа.
— Може ли един въпрос?
— Може. Но не обещавам да отговоря.
— Интересно ми е. Носиш монашеска роба, но очевидно не си монахиня.
— Откъде знаеш? Уверявам те, сине, че съм венчана за Бог.
— Все пак не разбирам. Ти си и куртизанка. Имаш публичен дом.