— Не намирам противоречие — усмихна се Теодора. — Как избирам да изразявам вярата си, какво ще правя с тялото си — правото да решавам си е лично мое. — Известно време тя помълча замислено. — Виж, и аз като много млади жени се присъединих към Църквата. Постепенно обаче се разочаровах от така наречените вярващи в този град. Бог е абстрактна идея в главите на хората, но не и в сърцата и в телата им. Схващаш ли накъде бия? Трябва да се научим да обичаме, за да постигнем спасение. С моите момичета даряваме това познание на паството си. Е, никоя Църква не би приела идеята ми, та се наложи да си създам своя собствена. Не е традиционна, но дава резултати. Мъжките сърца укрепват под нашите грижи.
— Не само сърцата им, подозирам.
— Циничен си, Ецио. — Тя му протегна ръка. — Ела утре и ще видим какво ще стане на състезанието. Междувременно бъди внимателен и не забравяй да носиш маската. Знам, че умееш да се грижиш за себе си, но враговете ни все още те издирват.
На път към щабквартирата на крадците Ецио се отби в ателието на Леонардо, за да го помоли да усъвършенства новото му оръжие.
— Радвам се да те видя отново, Ецио — поздрави го Леонардо.
— Излезе прав за сестра Теодора. Тя е олицетворение на свободомислието.
— Щеше да си навлече неприятности с Църквата, ако не бяха могъщите й покровители, които я боготворят.
— Представям си — отвърна Ецио, но забеляза, че Леонардо е малко разсеян и го гледа странно. — Какво има, Лео?
— Навярно е по-добре да не ти казвам, но ще е по-лошо да го откриеш случайно. Виж, Ецио, Кристина Калфучи е пристигнала във Венеция със съпруга си за карнавала. Е, всъщност сега е Кристина д’Ардзента.
— Къде е отседнала?
— С Манфредо гостуват на моя покровител. Така узнах.
— Трябва да я видя!
— Ецио, сигурен ли си, че е добра идея?
— Утре сутринта ще взема пистолета. Ще ми трябва. Спешно е.
— На твое място не бих се движил невъоръжен.
— Нали камите са у мен?
С разтуптяно сърце Ецио пое към Палацо Пексаро. Първо се отби при списвач на писма, комуто плати да напише кратка бележка:
Скъпа моя Кристина,
Трябва да се видим насаме и без домакините ни тази вечер в седем. Ще те чакам край слънчевия часовник на Рио Тера дели Онистанти…
Подписът под бележката гласеше — „Манфредо“. Ецио я отнесе в имението на виконта и зачака.
Рискованият му план проработи. Не след дълго Кристина излезе с компаньонката си и забърза към Дорсодуро. Ецио я последва. Когато пристигна на уреченото място и придружителката й се оттегли на дискретно разстояние, той пристъпи към нея. И двамата бяха с карнавалните маски, но той забеляза, че Кристина е все така красива. Не се удържа. Прегърна я и я целуна нежно и дълго.
Накрая тя го отблъсна, свали маската и го изгледа учудено. После, преди да успее да я спре, протегна ръка и дръпна и неговата маска.
— Ецио!
— Прости ми, Кристина, аз…
Забеляза, че вече не носи медальона му. Естествено.
— Какво, по дяволите, правиш тук? Как смееш да ме целуваш?
— Кристина, нищо лошо не съм…
— Нищо лошо ли? От осем години нито съм те чувала, нито съм те виждала!
— Страхувах се, че няма да дойдеш, ако не използвам малко хитрина.
— Правилно! Разбира се, че нямаше да дойда. Помня как последния път, когато се срещнахме, ти ме целуна на улицата. После най-невъзмутимо спаси живота на годеника ми и ме остави да се омъжа за него.
— Постъпих, както беше редно. Той те обичаше и аз…
— Пет пари не давам за неговите желания! Аз обичах теб!
Ецио не знаеше как да отговори. Светът сякаш се отдръпваше от него.
— Не ме търси повече, Ецио — продължи Кристина с просълзени очи. — Няма да го понеса, а и ти очевидно си предпочел друг живот.
— Кристина…
— Навремето само трябваше да щракнеш с пръст и аз щях… — тя млъкна. — Сбогом, Ецио.
Той проследи с безпомощен поглед как Кристина тръгва към компаньонката си и изчезва зад ъгъла. Не се обърна.
Проклинайки и себе си, и съдбата си, Ецио пое към щабквартирата на крадците.
На следния ден се събуди, обзет от мрачна решимост. Взе пистолета си от Леонардо, поблагодари му и прибра страницата от Кодекса, надявайки се някой ден да я отнесе заедно с открития у Емилио пергамент на чичо си Марио. После се запъти към къщата на Теодора. Оттам тя го съпроводи до Сан Поло, където щеше да се проведе състезанието. В центъра на площада се издигаше платформа, а до масата върху нея седяха неколцина градски съветници и записваха имената на участниците. Сред множеството Ецио различни хилавата фигура и изпитото лице на Силвио Барбариго. До него с изненада забеляза огромния телохранител Данте.