Данте още спореше с неотстъпчивите стражари, докато Ецио си проправяше път през множеството към Теодора. Тя го поздрави топло:
— Успя! Браво! Слушай сега! Марко наистина е много предпазлив. Не напуска гондолата си в канала край Моло. Няма да можеш да се добереш съвсем близо до него, но трябва да заемеш подходяща позиция, откъдето да действаш. — Тези момичета ще те прикриват, докато се придвижваш натам.
Ецио тръгна, но докато девойките с блестящи рокли от сребриста и червена коприна и сатен си проправяха път през морето от гости, вниманието му привлече висок, достолепен мъж на около шейсет с ясни, прозорливи очи и бяла брада, потънал в разговор с венециански благородник на неговата възраст. Двамата носеха малки маски, които почти не прикриваха лицата им и Ецио разпозна Агостино Барбариго — малкия брат на Марко. Съдбата на Венеция щеше до голяма степен да зависи от Агостино, ако нещо неприятно сполетеше брат му, и Ецио реши, че е добре да се приближи и да ги подслуша.
Агостино се засмя дискретно.
— Честно казано, брат ми се поставя в неудобно положение с тази показност.
— Нямаш право да говориш така — отвърна благородникът. — Та той е дож!
— Да, да. Дож е — отвърна Агостино, поглаждайки брада.
— Това е неговото празненство, неговият карнавал. Ще харчи парите си, както пожелае.
— Той е дож само на думи — прекъсна го по-остро Агостино. И харчи парите на Венеция, не своите. — Той сниши глас. — Залогът е доста по-голям, както сам знаеш.
— Посочиха Марко за водач. Вярно е, че баща ви нямаше високо мнение за него и прехвърли политическите си амбиции върху теб, но сега това е маловажно, нали? Имайки предвид как стекоха събитията?
— Не съм си и помислял да ставам дож…
— Тогава те поздравявам за успеха — хладно рече благородникът.
— Виж — обади се Агостино, овладял раздразнението си, — властта не е само пари. Нима брат ми не съзнава, че го избраха само заради богатството му?
— Избраха го заради мъдростта и лидерските му качества!
Прекъснаха ги залповете на зарята. Агостино погледа малко, после се обади:
— И така ли проявява мъдростта си? С евтини зрелища? Крие се в двореца, докато градът се пука по шевовете, и си мисли, че няколко скъпи експлозии ще накарат хората да забравят проблемите си.
Благородникът махна с ръка.
— Хората обичат зрелища. Такава е човешката природа. Ще видиш…
В същия момент Ецио забеляза едрата фигура на Данте в компанията на група стражари, проправящи си път през тълпата. Несъмнено издирваха него. Той продължи да търси укритие, откъдето да се добере до дожа, ако слезе от гондолата, закотвена на няколко метра от кея.
Прозвучаха фанфари и фойерверките спряха. Множеството се смълча, после заръкопляска, защото Марко се изправи на носа на лодката, за да държи реч. Пажът обяви тържествено:
— Дами и господа! Представям ви почитаемия дож на Венеция!
— Benvenuti! — подхвана Марко. — Добре дошли, приятели мои, на най-грандиозното събитие за сезона! Във война и в мир, в богатство и в бедност Венеция винаги ще се слави със своя карнавал!…
Теодора застана до Ецио.
— Твърде далеч е — каза й той. — И явно не възнамерява да слиза от гондолата. Ще се наложи да плувам дотам! Merda!
— Не те съветвам! — тихо отвърна Теодора. — Веднага ще те забележат.
— Тогава ще…
— Почакай!
Дожът продължи:
— Тази вечер празнуваме величието си! Нашата светлина сияе над целия свят!
Той разпери ръце и в небето заискриха фойерверки. Тълпата ревна одобрително.
— Да! — рече Теодора. — Ще използваш пистолета си! С който спря убиеца в моето имение. Зарята ще заглуши гърмежа. Прецени правилно момента и ще успееш да се измъкнеш незабелязано.
Ецио я погледна.
— Харесват ми идеите ти, сестро.
— Ала се цели внимателно. Ще имаш само една възможност. — Тя стисна дланта му. — Buona fortuna, сине. Ще те чакам у дома.
Теодора изчезна в множеството, сред което Данте и отряда му още издирваха Ецио. Тих като призрак, той се прокрадна по кея възможно най-близо до изправения в гондолата Марко. За щастие пищната му роба, окъпана в празничните светлини, го превръщаше в идеална мишена.