Речта на дожа продължаваше и Ецио използва случая да се подготви, ослушвайки се бдително за фойерверките. Трябваше да улучи момента, за да стреля незабелязано.
— Всички знаем, че преживяхме тежки времена — говореше Марко. — Но ги преодоляхме заедно и Венеция стана по-силна… Смяната на властта винаги е трудна за всички, но ние приехме промяната спокойно и достойно. Не ни беше лесно да изгубим дож в разцвета на силите му, неприятно е, че убиецът на нашия скъп брат Мочениго се разхожда безнаказано на свобода. Донякъде ни успокоява фактът, че политиката на предшественика ми беше започнала да притеснява мнозина от нас; чувствахме се несигурни, питахме се накъде ни води. — Неколцина нададоха одобрителни възгласи, а Марко се усмихна и вдигна ръце да ги смълчи. — Е, приятели мои, заявявам ви, че съм открил правилния път за нас! Той се простира надалеч и право към целта! Бъдещето, което виждам за Венеция, е бъдеще на сила и богатство. Ще построим флота, която ще накара враговете ни да треперят, както никога досега. Ще разширим търговските си маршрути през моретата и ще докарваме у дома подправки и съкровища, нечувани от времето на Марко Поло! — Очите на дожа проблеснаха и той продължи леко заплашително. — На онези, които се възправят срещу нас, ще кажа — внимавайте чия страна избирате, защото или сте с нас, или сте в лагера на злото. Ние няма да търпим врагове! Ще ви преследваме, ще ви изкореним, ще ви унищожим до крак! — Той отново вдигна ръце и извиси глас. — Венеция е вечна — най-яркият скъпоценен камък в короната на цивилизацията!
Дожът спусна триумфално ръце и в небето избухнаха фойерверки — грандиозен финал, който превърна нощта в ден. Гърмежите бяха оглушителни — никой не чу смъртоносния изстрел на Ецио. Той си запробива път през тълпата, преди околните да успеят да реагират, а Марко Барбариго — един от най-кратко управлявалите дожове в историята на Венеция — се олюля, улови се за сърцето и се строполи мъртъв на палубата на своята гондола.
— Requiescat in pace — промърмори Ецио.
Вестта се беше разнесла бързо и бе достигнала публичния дом преди Ецио. Теодора и момичетата й го посрещнаха с възторжени възгласи.
— Сигурно си изтощен — рече Теодора, улови го за ръка и го поведе навътре в къщата. — Ела, отдъхни!
Първо обаче го поздрави Антонио.
— Спасителят на Венеция! — възкликна той. — Нямам думи! Не биваше да се съмнявам нито за миг. Сега поне ще можем да обмислим как да подредим…
— Достатъчно! — прекъсна го Теодора. — Ела, Ецио. След усилния труд изнуреното ти тяло се нуждае от утеха и грижи.
Ецио бързо схвана подтекста и продължи в същия дух:
— Вярно е, сестро. Такива болки ме терзаят, че съм закопнял за утеха и нежна грижа. Надявам се, че няма да ми ги откажеш.
— О — усмихна се широко Теодора, — не само аз ще облекчавам болките ти! Момичета!
Група усмихнати куртизанки влезе в стаята, в чийто център имаше огромно легло, а до него — прилична на кушетка конструкция с макари, колани и вериги. Напомни му за ателието на Леонардо, но не успя да си представи за какво всъщност служи.
Задържа погледа на Теодора и я последва в спалнята, захлопвайки вратата зад гърба си.
Няколко дни по-късно Ецио стоеше върху моста Риалто, отпочинал и освежен, и наблюдаваше потока от минувачи. Тъкмо си мислеше да отиде да изпие една-две чаши „Венето“ преди обяда, когато при него дотича познат мъж — един от вестоносците на Антонио.
— Ецио! Ецио! — викна му мъжът. — Антонио иска да те види — важно е.
— Тогава идвам веднага — каза Ецио и тръгна след него по моста.
За негова изненада Антонио разговаряше в кабинета си с Агостино Барбариго. Антонио ги запозна.
— За мен е чест, господине. Съжалявам, че изгубихте брат си.
Агостино махна с ръка.
— Оценявам съчувствието ти, но честно казано, брат ми беше глупак и фракцията на клана Борджия в града го въртеше на пръста си. Венеция не заслужава такава участ. За щастие някой с будна гражданска съвест предотврати опасността. И го уби по особено оригинален начин… Ще има разследване, разбира се, но аз лично не виждам докъде би могло да доведе…
— Месер Агостино скоро ще бъде избран за дож — намеси се Антонио. — Добра новина за Венеция.
— Този път градският съвет действа бързо — сухо отбеляза Ецио.