По здрач пристигнаха в Сан Пиетро и откриха, че неколцина от оцелелите воини на Бартоломео вече са излезли от укритията си, обикалят край труповете, около които вече се виеха рояци мухи, и се опитват да ги погребат и да въдворят някакъв ред. Посрещнаха възторжено капитана си, но той сновеше насам-натам из лагера с разсеян поглед и подвикваше жаловито:
— Бианка! Бианка? Къде си?
— Кого търси? — попита Ецио един сержант. — Явно му е много скъпа.
— Така е, господине — ухили се сержантът. — И доста по-благонадеждна от сестрите си.
Ецио изтича към новия си приятел.
— Наред ли е всичко?
— Как смяташ? Погледни как изглежда лагерът! И клетата Бианка! Ако й се е случило нещо…
Грамадният мъж блъсна с рамо една врата, вече наполовина излязла от пантите, и влезе в голямо помещение, което преди атаката навярно бе служило за кабинет. Ценните карти бяха или унищожени, или откраднати, но Бартоломео затърси между отломките и накрая нададе триумфален вик:
— Бианка! О, скъпа моя! Слава Богу, че си добре!
Той измъкна огромен меч изпод разпилените вещи и го избърса.
— Аха! — възкликна гръмовно. — Нищо ти няма! Не съм се съмнявал! Бианка… Запознай се с… как ти беше името?
— Аудиторе. Ецио.
Бартоломео се позамисли.
— Разбира се. Чувал съм за теб, Ецио.
— Радвам се.
— Какво те доведе насам?
— И аз имам сметки за уреждане със Силвио Барбариго. Смятам, че злоупотребява с венецианското гостоприемство.
— Силвио! Този задник! Заслужава да падне в септичната яма!
— Дойдох да те моля за помощ.
— Нали ме спаси! Дължа ти живота си, камо ли помощ.
— Колко мъже имаш?
— Колко са оцелелите тук, сержанте?
Сержантът, когото Ецио бе заговорил преди малко, притича и отдаде чест.
— Дванайсет, капитане, включително ние двамата и този господин.
— Тринайсет! — размаха Бартоломео „Бианка“.
— Срещу двеста — обади се Ецио. После се обърна към сержанта: — И колко отведоха в Арсенала?
— Повечето — отвърна мъжът. — Нападението ни свари абсолютно неподготвени. Някои побягнаха, но хората на Силвио плениха повечето.
— Виж, Ецио — каза Бартоломео, — аз ще събера войниците, които са на свобода. Ще разчистя тук, ще погреба мъртъвците си и ще се прегрупирам. Дали междувременно ще можеш да се погрижиш за онези, които са попаднали в лапите на Силвио? Явно те бива по тази част.
— Дори много.
— Връщай се по-скоро тук с тях. Късмет!
Ецио подготви оръжията от Кодекса и се запъти обратно на запад, но се зачуди дали Силвио държи всички пленници в Арсенала. Не беше ги забелязал, когато спасяваше капитана им. Притаен в нощните сенки, той се опита да подслуша разговорите на стражарите, разположени покрай стената.
— Виждал ли си по-големи клетки? — попита един.
— Не. И горките кучи синове са натъпкани като сардини вътре. Не мисля, че капитан Бартоломео щеше да се отнесе така с нас, ако ни беше победил — отвърна другарят му.
— Разбира се, че щеше. И запази благородните си помисли в тайна, ако ти е мил животът. Аз смятам, че трябва да ги довършим. Да спуснем клетките във водата и да ги издавим.
Ецио се напрегна. В Арсенала имаше три големи правоъгълни дока, всеки предвиден да побира по трийсет галери.
Намираха се в северната част на комплекса, заобиколени от дебели тухлени стени и покрити със солидни дървени покриви. Явно клетките — уголемени копия на онази, в която държаха Бартоломео — бяха провесени на вериги над водата.
— Сто и петдесет обучени мъже? Каква загуба! Обзалагам се, че Силвио се надява да ги спечели за нашата кауза.
— Защо не? И те са наемници като нас.
— Точно така. Просто трябва да ги поукротят малко. Да им покажат кой командва.
— Да се надяваме.
— Не знаят, слава Богу, че капитанът им е избягал.
Събеседникът му се изплю.
— Няма да е за дълго.
Ецио се отдалечи и се запъти към открития по-рано портик. Нямаше време да чака смяната на стражата, но съдейки по височината на луната, прецени, че разполага с няколко часа. Извади камата — първото му оръжие от Кодекса и все още най-предпочитано — и преряза гърлото на дебелия възрастен войник, комуто Силвио бе поверил охраната на портата. После бутна мъртвеца, преди кръвта му да го оплиска. Избърса камата в тревата и я смени с отровното острие. Прекръсти се над трупа.