Рени мълча доста дълго и Джарет помисли, че тя заспива. Той също затвори очи. За него утрото нямаше да дойде много скоро.
— Джарет?
Той отвори едното си око.
— Да?
— Кажи ми какво се случи с рамото ти?
Сега отвори и двете си очи. Бе го ударила толкова ловко и чисто, че изминаха няколко секунди, преди да почувства уловката от въпроса й.
— Знаеш какво е станало — каза той. — Спомняш си Ди Кели? Ножиците?
— Спомням си — каза ласкаво тя. — Но след като лекарят видя раната, ти каза, че всичко е наред. Знаех, че имаше болки, но никога не съм знаела, че това е нещо, което няма да оздравее. Какво наистина ти каза д-р Търнър?
— Каза да я пазя и да не я натоварвам известно време.
— Но ти не я пазиш. Нали?
— Повече или по-малко. — Той пъхна ръка под възглавницата си и надигна леко глава. — Защо ме питаш сега?
— Сега започнах да разбирам.
Това го изненада. Той отговори внимателно:
— Така ли?
— До тази вечер не бях мислила за това. — Тя дръпна назад влажните си коси и се приближи малко. — Нямам предвид, че съм забравила какво се случи с теб, а само, че може да се е получило някакво трайно увреждане. Преглеждал ли те е лекар, след като напусна Ню Йорк?
— Рени — каза той, като показваше, че е изморен, — ходил съм при половин дузина доктори. Нищо не може да се напрани.
Под одеялото ръката й безпогрешно намери белега на рамото му. Усети, че той трепна, но не отмести ръката си. Кожата му бе топла, докосването й леко.
— Толкова малък е — каза тихо тя. — Прилича на малка звезда.
Джарет се обърна и легна по гръб. Отстрани ръката й, но само за миг. Показалецът на Рени очерта малките набраздени лъчи на белега.
— Наистина ли е толкова очарователен? — попита той.
Пръстът й спря.
— Съжалявам — каза тя. — Накарах те да се чувстваш неудобно.
— Не трябва да ме докосваш, за да не ме караш да се чувствам така. — Той не очакваше, че ще бъде толкова откровен. Думите, изглежда, се изплъзнаха от устните му независимо от неговото намерение.
— Тогава това няма значение. — Върхът на пръста й се движеше напред и назад по белега. — Едва ли е възможно нещо толкова малко да може да те направи толкова лош. Трябваше да занеса заредена пушка в управлението на Джоунс Стрийт. Дитра заслужаваше да бъде убита.
Яростната й решителност го накара да се усмихне мрачно.
— Ди вече ме бе намушкала — припомни й той. — Но желанието ти за отмъщение е подобаващо отбелязано.
— Подиграваш ми се.
— Малко. — Сега Джарет отмести ръката й и нарочно я постави далеч от себе си. Ако го докоснеше още веднъж, чувстваше, че ще излезе извън кожата си. Бе твърд като скала.
— Свършено е с това, Рени. Казах, че никой нищо не може да направи.
Независимо от неговия скърцащ глас, тя настоя:
— Какъв точно е проблемът?
Джарет обърна глава към нея и въздъхна. Чертите на лицето му се изопнаха от загриженост. Тя отвърна спокойно на погледа му. Джарет осъзна, че никога няма да може да я преодолее и отблъсне по този начин.
— Упорита си — каза той. — Знаеш ли това?
Тя кимна:
— Така казват всички. Джей Мак казваше, че Майкъл е решителна, а аз упорита. Тя знае кога да остави нещата както са и да отстъпи, а аз съм склонна да хапя и да дращя.
Тя със сигурност го правеше, помисли си той тъжно. Беше сигурен, че има следи от зъби по себе си, с които да докаже това.
— Какво искаш да знаеш? — попита той.
— Боли ли те рамото?
— Не.
— Но понякога не можеш да държиш разни неща — каза тя. — Например поводите на Зили. Нали затова падна.
Джарет трепна, като си спомни. Не искаше да си спомня за неловкия си опит да запази равновесие. Наложи се да не й отговаря.
— Затова паднах, но причината не е защото ме боли рамото. Понякога едва чувствам ръката си. Пробождат ме болки в пръстите, а след това изтръпват. Не винаги мога да държа нещата добре.
Рени намери ръката му под завивките. Той най-напред се съпротивяваше, но след това й позволи да я вземе в двете си ръце. Пръстите й галеха неговите. Тя повдигна по-високо коленете си и придвижи ръката му по-близо до гърдите си. Едва съзнаваше какво прави. Рени изследваше пръстите му с леко, нежно докосване.
— Тези мъже, които наех за водачи — каза тя, — говореха нещо за това, но аз не разбрах тогава… нещо за тебе, че не можеш да държиш оръжие.
— Повечето хора наоколо знаят, че нещо не е наред с едната ми ръка. В случая с Том и Кларънс малкото, което знаеха ги накара да изглеждат глупави.
Тя кимна. Ръката му се отпусна малко под нейния допир.
— Затова ли изостави преследването?
— Защо казваш това?
— Джоулин ми каза, че от месеци не си преследвал някого.