Джарет имаше няколко специални думи за Джоулин и не сподели нито една от тях с Рени.
— Добре, тя е права за това, че съм го изоставил. Не излизам толкова често, както по-рано. Сега търся някого заради теб, нали?
Рени съзнаваше истината в думите му и лъжата, която те прикриваха. Нямаше интерес да наранява гордостта му. Причината за нежеланието му да я доведе в Джъмп сега бе ясна.
— Да, наистина — каза тя. Изчака малко, преди да продължи. — Когато още бяхме в хижата, ти изпусна наръча с дърва, който носеше. Това стана, защото ръката ти изтръпна нали? — Тя си спомни ясно колко ядосан бе, как бе ритал дървата и разярен, излезе от хижата. Бе отишъл до „Бендърс“ да се напие по този случай. — Затова ли бе толкова ядосан?
Юмрукът на Джарет се сви здраво и той почти го изтръгна на от ръцете на Рени.
— Нима ще си спомниш всички случаи, когато съм изглеждал глупав пред теб? — попита той.
— Не — каза тя бързо и умоляващо. — Моля те, Джарет това не е…
Той едва я чу и не й обърна въобще внимание.
— Ти вече спомена моето позорно падане от Зили и изпускането на дървата. Трябва да си щастлива, че ръката ми не ми отказа, когато се прицелвах в преследвачите ти. Както казах на Том, това беше глупав изстрел. — Той продължи с горчивина в гласа си. — После… правенето на любов, но аз разбирам нежеланието ти да споменаваш това. Сигурен съм че спомените ти не са по-приятни от моите. Не би трябвало първото ти любовно преживяване да бъде развалено от мъж, който едва не те премаза от ярост.
Този път, когато Джарет започна да се отдалечава от нея Рени се постара да го задържи до себе си, като притегли ръката му към гърдите си и я притисна към кожата си. Не можеше да се освободи — и двамата знаеха това.
— Рени — каза той, като изричаше името й с напрегнато търпение. Обърна се към нея. Можеше да усети ускорения ритъм на сърцето й под уловената си ръка. — Какво искаш?
— Искам да зная какво имаш предвид. — Тя притисна ръцете си под неговите и продължи сериозно: — Не зная за какво говориш… за това, че си ме смазал, когато ние… когато.
Той използва груб израз.
— Това ли е думата, в която се препъваш?
— Не. Знаеш, че не. Знаеш, че това не беше така. — Гласът й се повиши малко. — Ние се любехме — каза тя. — Когато всичко свърши, ти си тръгна разярен. Никога не си ми казвал в какво сбърках. Тогава защо се учудваш, че повече не ти позволих да ме докосваш? Можеш ли да ме упрекнеш, че не желая да понасям такъв вид унижение втори път?
Джарет присви очи. Той гледаше строго и подозрително Рени.
— Защо да си била унижена? — попита той.
Рени затвори за малко очи, отбягвайки вторачения му поглед.
— Джарет, моля те…
— Не — каза той. — Сега не можеш да ме пренебрегнеш, не и след като ме доведе до това положение. Кажи ми защо си се чувствана унижена?
Тя гледаше надолу към ръката, която държеше.
— Ти не можа да избягаш от мен достатъчно бързо — каза тя. — Никога не пожела да ме докоснеш пръв. Аз бях тази, която го търсеше. Упорита, нали помниш? — Нервният й смях беше горчив. — Държах на тебе и ти най-после се предаде. За малко всичко изглеждаше както трябва. Но зная, че не ти харесвах. Не съм толкова наивна, че да не разбера, че не ти доставих удоволствие. Как мислиш, че би ме накарало да се чувствам това?
Сега Джарет поклати глава:
— О, Рени — каза той. Юмрукът му се отвори. Пръстите му докосваха нейните. Той разтърси леко ръката й, защото искаше тя да го слуша. — Не си виновна ти. Ако не вярваш в нищо друго, което съм ти казал, повярвай поне в това. Аз бях този, който се оттегли, този, който реши, че няма удовлетворение и за двама ни. Ръката ми отказа и аз паднах върху тебе…
— Ти не ме нарани.
— Това е слабо успокоение.
— Даже не съм знаела, че се е случило нещо лошо.
— Това е защото си наивна — каза той. Нейните пръсти галеха отново ръката му. — Не трябваше да стане така. Тогава малко обезумях. Вече знаех, че не мога да разчитам на ръката си, да нося пушки и да преследвам целта си. Някои сутрини не мога да нося не куп дърва, а чаша кафе. Съсредоточих се върху две неща: пиенето и проститутките. Опитът ми с тебе скъси значително списъка на удоволствията ми. — Склонността му към хумор спадна рязко. Коментарът му бе доста близо до истината. Рени се доближи до него.
— И така, в хижата — каза тя бавно — ти ме целуваше защото трябваше да докажеш нещо на себе си.
— Не — каза той. — Не беше така. Целувах те, защото устата ти бе влажна, очите ти бяха затворени и кожата ти бе блестяща. Ако исках да докажа нещо на себе си, можех да си платя за удоволствието при Бендър.
— Ти плати — каза тя. Споменът все още имаше горчив вкус на предателство. — Помниш ли? Тази нощ ти беше с Джоулин.