Ръката на Джарет се плъзна около рамото й.
— Разбирам — каза бавно. Той си спомни съвсем ясно обясненията за работата й по железопътната линия на Куинс Пойнт, нейната преценка, че експертите са сгрешили. Той си спомни също така, че тя не беше толкова сигурна в способностите си, колкото си мислеше, че не е подготвена да спори в подкрепа на собствените си заключения. — Той реши да се довери на Холис и експертите, нали? Релсите ще бъдат положени на неподходящо трасе.
— Вече се започна. Работата започна преди няколко месеца. — Тя чувстваше, че Джарет щеше да спори с нея, и продължи: — Той мислеше, че аз създавам прекалено много бъркотии, за да вярва на преценката ми.
— Но сигурно тези бъркотии са били лични, а не професионални. — Джарет не можеше да си представи, че Джей Мак щеше да успее във всяко делово начинание, ако смесваше двете позиции.
— Аз съм му дъщеря — каза Рени. — Има различни правила. За това се борим всички. Само че аз го правя по-грубо от другите. — Смехът й не бе весел. — Иронията, разбира се, е, че аз съм една от онези, които се опитаха да влязат в битката на негова страна. Мери Франсис избра манастира, Майкъл — „Кроникъл“, Меги някога ще бъде доктор, а Скай ще отиде на луната, ако си намисли. Аз смятах, че Североизточната линия ще свърже Джей Мак и мен. Вместо това ние непрекъснато спорехме.
— Всичките ти сестри правят каквото искат — каза Джарет. — Ти можеш ли да кажеш същото?
Рени не отговори веднага. Знаеше какво пита Джарет и не беше готова да отговори в същия дух. Вместо това смело обви ръце около Джарет и посрещна спокойно погледа му.
— Сега точно — каза тя — правя точно каквото искам.
А Джарет бе доволен от това, когато тя се наведе и го целуна право в устата.
— Буден ли си? — попита тя. Шепнеше, защото не искаше да пропусне зората. — Значи ли, че трябва да тръгваме скоро.
— Мисля за това.
Рени се протегна лениво, а след това се присви като доволна котка. Намести се удобно до Джарет.
— Мисли за това колкото искаш. Аз искам да спя.
— Ще разбереш дали наистина ти вярвам.
Той повдигна косата отзад на врата й и притисна носа си в нея. Тя промърмори доволно. Той се усмихна, вдишвайки аромата й, и я целуна нежно.
— Да…
— Така, нали?
— Да-а.
Ръцете на Джарет се плъзнаха около нея и обхванаха гърдите й през нощницата. Пръстите му галеха зърната, докато станаха твърди. Тя се придвижи, като триеше гърба си в него.
— Така, нали?
В отговор леко ухапа врата й.
— Има някои неща, които не могат да се скрият от тебе.
Рени се обърна в ръцете му.
— Няма да ме оставиш да спя, нали?
И докато тя говореше, Джарет повдигаше нощницата на бедрата й.
— Това казах преди няколко часа — припомни й той. — По тогава ти не ме слушаше.
— Така е, защото си много щастлив човек.
— Благодаря на Бога.
Той целуна устата й по един съвършен начин. Рени посегна към панталоните му и го взе в ръце. Малко нагласяне и смях и тя го насочи към себе си, вземаше всичко от него, наслаждаваше се на пълнота и топлината му и отговаряше на ритъма му.
Нетърпението ги увлече. Устата й се наклони към неговата езикът й обходи хребета на линията на зъбите му, както той го правеше. Устните му се движеха над нейните и той усещаше потребностите й, сякаш това бяха осезаеми неща, като сочен портокал или сладки и зрели череши. Вкусът на целувките й бе като аромата на косата й, възбуждаше го подсъзнателно.
Той бе в нея и навсякъде около нея. Чувстваше ръцете му на гърба си, краката му обхващаха нейните. Устата му докосваше врата й, раменете, гърдите й. Кожата му бе топла. Напрежението между тях нарастваше, въздухът стана сух и скърцащ. Тя помисли, че могат да се завъртят диво и неуправляемо.
И те се завъртяха.
Рени слушаше бавното им съчетано дишане.
Тя докосна тупкащото му сърце, като че ли можеше да го успокои с това. Погледна Джарет. Той я наблюдаваше, зениците на очите му бавно се отклоняваха в зависимост от движенията им. Помръкналата й усмивка се появи бавно.
— Това беше чудесно — каза тя малко учудена.
Той кимна. Никога не бе изпитвал нещо подобно на това, което бе преживял с Рени. Силата на удоволствието го бе увлякла силно.
— Не те нараних, нали? Той поклати глава.
— Не… съвсем не. — Тя докосна рамото му точно по подобния на звезда белег. — Мисля, че съм те ухапала — каза тя, също така изненадана и смутена.
Веждите на Джарет се повдигнаха, той обърна глава, за да погледне рамото си. Виждаше се малък отпечатък от зъбите й.
— Проклет да съм — каза той. Обърна се и широка усмивка преобрази лицето му. — Упорита си.