Джарет ритна рамката на вратата и изтупа снега от обувките си. Той протегна чайника на Денсър.
— Трябват ли още дърва?
— Има достатъчно — каза Денсър и пое чайника. — Закачи палтото си на тази закачалка и свали палтото на дамата. Можеш да я завиеш и затоплиш. — Той окачи чайника на куката и разбърка огъня, който загоря по-силно. — Предложих й да те застрелям заради нея, за да може да избяга. Предполагам, че точно сега тя не е заинтересована от това. Ще трябва да изчакаме да видим какво ще мисли, като и стане по-добре.
Джарет зави Рени. Без да го види Денсър, той стисна ободряващо ръката й.
— Това ще е нещо, за което ще се погрижим по-нататък. — Пресекливият глас на Денсър озвучи малката хижа.
Джарет възседна отново стола, постави ръце на облегалката и подпря брадичката на ръцете си.
— Знаеш ли нещо за железопътната катастрофа? — попита той с безразличие.
— Може би. — Денсър наклони стола си към стената и зачака водата да заври. Краката му се отделиха от пода и той постави петите си върху напречните пръчки на стола. — Втори път ме питаш за катастрофата. Защо се интересуваш толкова много?
Джарет трепна.
— От любопитство, не може ли? Не стават толкова много неща по тези места. За известно време планините бяха пълни с хора.
— Много народ премина наоколо — изръмжа Денсър.
— Никой не те обезпокои, нали?
— Малко хора знаят къде съм — той погледна мрачно Джарет. — Едва ли има двама души освен тебе, които да знаят къде да ме намерят.
— Спусна ли се долу до катастрофата?
Денсър почеса брадата си.
— Каква причина имам да слизам? Не съм свикнал да си пъхам носа там, където не ми е работа. — Той наклони стопа напред, стъпи лека на краката си и сне с кърпа чайника от огъня. Постави чаената цедилка в поочукано канче с дебели стени и наля горещата вода.
— Чух удара — каза той и остави чайника настрани. Ароматна пара се вдигна от чашата. — Изглежда, че ехото продължи около пет минути. Отидох сам да видя, но дотогава се бяха погрижили за хората от влака. След това нямаше смисъл да се шляя там.
Той плъзна канчето по масата.
— Дай й това. Може би няма да иска аз да я докосвам.
Сега Рени отвори очи и се опита да седне.
— Не — каза тя. Гласът й беше гърлен, почти като на Денсър. — По-добре вие да ми го дадете.
Очите на Денсър се разшириха.
— О — каза той, като удари по масата. — Тя не вярва на безотговорната ти личност. — Той взе канчето и го занесе до леглото. — Трябва да седнеш, мадам. Не можеш да изпиеш това, ако не седнеш.
Рени остави Денсър да й помогне. Тя прибра назад косата си, излязла изпод панделката й, и пое канчето. Повдигна го внимателно към устните си и отпи. В един и същ момент чаят изгори езикът й и димящото благоухание просветли главата й. Очите й се разшириха от въздействието му.
За нейна изненада Денсър се засмя.
— Удря те в главата, нали? Продължавай. Това е добре за теб. — Той изчака, докато тя свърши. — Сега си легни пак. Имаш ли нещо против да докосна главата ти, мадам?
Рени поклати глава. Тя се застави да го гледа право в лицето, без да показва уплахата си и да отклонява погледа си. Пръстите му бяха мазолести и груби, но допирът му бе внимателен. Той повдигна главата й нагоре и постави пръсти на челото й.
— Доста си се простудила — каза той. — Мисля, че ти трябват повече от няколко дни почивка, преди той да те изведе оттук. — Той се изправи и каза на Джарет: — Имам работа във владението си. Остави я да спи. Ако си спомням добре, готвиш сносно. Можеш да считаш, че с вечерята ми плащаш.
Рени се изправи, когато той излезе. Тя оправи краищата на ризата си и пристегна панделката в косите си.
— Какво ще правим сега? — попита тя уморено. — Ние се доближихме достатъчно, за да говорим с него, но Джей Мак не е тук. Защо не го попита направо дали не знае нещо за баща ми?
— Защото засега той не ни вярва. Характерът му е подозрителен. Той не вярва напълно, че ти си болна, и не може да разбере дали искаш да се отървеш от мене и дали двамата не го лъжем, за да го предразположим. Ако той знае нещо, може да не ни го каже, което е по-лошо от това да не знае нищо.
Рени спусна крака встрани от леглото. Раменете й бяха отпуснати, главата наведена.
— Аз само мисля…
Столът изскърца на пода, когато Джарет се приближи до нея. Той обви с ръка раменете й и я остави да се облегне на него.
— Зная какво мислиш. Нека продължим играта и да видим какво ще се случи. — Очите на Джарет се спряха на двата стола и след това на горния етаж. — Много е рано да правим заключения.
Тя кимна. Потри челото в рамото му. Джарет повдигна лицето й и я погледна в очите. Тя видя, че погледът му спира на устата й и се задържа там. Сведе глава и я целуна със сладка настойчивост.