Джарет се отдръпна и разгледа лицето й. Пълните със сълзи смарагдови очи блестяха, устните й бяха непреднамерено разтворени. Той взе в ръце лицето й и прекара пръсти по устните й.
— Повярвай ми, Рени. Не мога да ти обещая нищо, но ми повярвай, че ще направя всичко възможно.
— Вярвам ти.
Той пусна главата й и стана.
— Защо не видиш какво държи Денсър в склада си, докато аз погледна какво има на горния етаж? Помисли какво искаш да приготвя за вечеря. Провери и в мръсното му подземие. Аз ще взема месо от навеса.
Рени се учуди какво очакваше да намери Джарет на горния етаж, така че когато той отиде до навеса, тя се качи сама по стълбата. Имаше няколко сандъка, всички пълни с дрехи или одеяла, и няколко странни съкровища. Пухен дюшек, който то приличаше много на този в хижата на Джарет, заемаше по-голямата част от пода. За разлика от гладко опънатото легло долу, тук дори не бе направен и опит да се оправят завивките. Те бяха насъбрани в края на дюшека.
Рени заслиза приведена надолу и когато Джарет се върна, тя вече бе огледала подземието и извадила картофи и ряпа, за да ги използват за задушеното за вечеря. Подаде му ги и остави той да я издърпа. Видя, че дясната му ръка потреперва отново, но не каза нищо. Изглежда, след падането си от Зили, той имаше повече проблеми с нея.
— Има ли нещо друго на горния етаж? — попита тя.
— Нищо — каза той с пресилено безразличие. Събра зеленчуците, постави ги на масата и потърси нож.
— Какво ще кажеш да излееш малко вода от чайника и някой от тези съдове?
Рени направи това, което я бе помолил, като разливаше вода през целия път от огнището до масата. Тя невинно погледна Джарет, който се мръщеше на нейната несръчност.
— Госпожа Кавано почти никога не ми позволяваше да помагам в кухнята. Предполагам, че съм непохватна.
Той я изгледа накриво.
— По-вероятно е да си непохватна защото не искаш да помогнеш.
— Може би — каза тя, като имитира дрезгавия говор на Денсър. Рени се порови в склада на златотърсача и намери разни подправки. — Ще проверя всичко това по два пъти, преди да го сложа в задушеното. Не познавам някои от тях. Можем да се отровим. — Тя приближаваше всяка от отворените кутийки и съдове с подправки до носа на Джарет, а той продължаваше да бели и нарязва картофите.
— Миришат добре — каза той, след като одобри всичко. Рени постави капаците на кутийките по местата и седна.
— Какво се е случило с лицето му?
— Експлозия в мината. Това е станало много отдавна. Денсър е пристигнал тук с първата група, след като открили златните находища през петдесет и осма. Поне това съм научил от малцината, които си спомнят за него. Той не е разбирал много от минно дело, а още по-малко от експлозиви. Тогава нямаше динамит и нитроглицеринът бе най-сериозното, което миньорите използваха. Вероятно знаеш колко е неустойчив.
— Използвала съм го сама.
Тъмните очи на Джарет се стесниха, а веждите му се събраха. Погледна строго Рени, след това следите от разлятата вода, след това отново Рени.
— Учудващо — каза той нежно и поклати глава.
— Да, използвала съм го.
— О, вярвам ти. Само че е учудващо, това е всичко. — Той изтика репите и лука към нея и й подаде ножа. — Нарежи ги. Аз ще нарежа месото.
Тя се намуси, но се зае със задачата.
— И през всичките години след нещастието Денсър живее сам?
— Точно така. Той приема понякога подаръци от тези, на които е помагал, но много рядко е сред хората. Виждам, че от града не идват много хора.
— Преди да дойде да търси злато, бил ли е лекар?
— Най-вероятно, не. Това, което знае за лекуването, е научил сам или от индианците.
— А това палто, което носи? И ножницата? Участвал ли е във войната?
— Не мисля. Експлозията го нарани преди това. Най-вероятно ги е взел от някой от премръзналите дезертьори, които са се скитали наоколо. Това го кара да изглежда малко луд.
Дрезгавият, почти зловещ смях на Денсър беше друг аспект, който засилваше това впечатление, а грубият му, скърцащ глас, който звучеше като пясък върху стъкло, го потвърждаваше напълно.
— Той бе много внимателен, когато ме докосваше — каза тя нежно.
— Това е другата му страна. Затова сме тук. Но не мисли, че само се надува, когато казва, че ще ме убие, за да избягаш. Мисля, че може да го направи.
— Джарет! Но ти му каза, че аз съм убийца. Защо ще прави това?
Джарет остави ножа и задържа за по-дълго очи върху Рени. Чертите му бяха тържествени.
— Не знаеш ли какво може да направи един мъж за усмивката ти?