Рени отклони поглед:
— Не казвай това.
— Защо не? Това е истина.
Тя поклати глава, започна да реже лука и почти веднага поряза пръста си. Тъжни сълзи, сълзи на болка и сълзи от лука, изгаряха очите й. Тя се помъчи да се усмихне през сълзи.
— Виждаш ли какво ме накара да направя? — попита тя колебливо.
Джарет трябваше само да произнесе името й и сълзите и потекоха на воля. Той заобиколи масата и я изправи на крака Превърза пръста й с кърпата си, задържа го и я притегли към себе си. Ризата му се напои със сълзите й. Измина повече от минута, преди тя да се успокои.
— Съжалявам — каза тя и подсмъркна. Избърса очите и с превързания си пръст. — Предполагам, че вече съм на границата на възможностите си.
— Тъй като тя се простира от Ню Йорк Сити до Джъглър Джъмп, мисля, че това е разбираемо.
Лека усмивка повдигна ъгълчето на устата й.
— Знаеш какво да кажеш.
— Не винаги — каза той, като повдигна лицето й. — Преди малко не беше така. Не ми беше позволено да мисля, че си хубава и да казвам това.
— Не съм свикнала — каза тя, като очите й отбягвала неговите. — Изглежда сякаш тайно ми се присмиваш за моя сметка.
Той я разтърси леко, без даже да осъзнава това.
— Нищо не може да бъде по-далеч от истината.
— Това не ми помага да чувам по-добре.
— Какво? — попита той. — За какво говориш?
— Ти ме разтърсваш — обясни спокойно тя. — Това не ми помага да чувам по-добре.
— О, Боже — той погледна към ръцете си, хванали я над лакътя, и я пусна. — Рени, никога не съм крил, че вършиш някои неща забавно. Ти не можеш да пренесеш вода на метър и половина разстояние, без да я разлееш, а си работила с нитроглицерин. Не можеш да изпееш нито една мелодия, а имаш най-мелодичния глас. Извиваш се като камшик, когато става дума за други хора, а правиш най-лошия избор, когато се отнася до твоя собствен живот. Никога не съм познавал жена, която да е толкова малко загрижена за външния си вид, но ти не можеш да станеш по-привлекателна за мен, отколкото си сега. — Той изтри бузата й с опакото на дланта си и зави един паднал кичур коса около пръста си. — Нещо в теб ме вълнува, Рени, и то струи от очите ти, кожата ти и особено от усмивката ти. Ако други мъже не са ти го казвали, това е, защото са се страхували.
Рени се отпусна на петите си и замига изненадано.
— О, Боже.
Джарет я докосна по носа с върха на показалеца си.
— Точно така.
Тя седна бавно. Джарет се придвижи покрай масата до своя стол. Тя взе ножа и започна отново да реже лука, а той се зае с нарязването на еленовото месо. Няколко минути се чуваше само звукът от рязането. Рени се засмя първа. Примерът й бе заразителен. Никой от тях не знаеше защо се смее, знаеха само, че смехът й бе оздравителен, обвързващ, навременен и необходим.
В тишината, която последва, Рени каза:
— Ако някога си помислиш, че не те обичам, не вярвай в това.
Той я погледна учуден.
— Какво означава това? — Той спря, защото вниманието на Рени се насочи към ръката й.
— По дяволите — каза тя. — Отново се порязах.
Джарет се чудеше защо има впечатлението, че тя го бе направила нарочно.
Денсър пое дълбоко дъх, когато влезе в хижата. Фигурата му се открояваше на угасващия синьо-сив полумрак на входа. Той опря пушката си на стената и окачи на закачалката палтото и сабята си.
— Задушеното мирише добре — каза той. — Винаги е приятно, когато някой друг сготви. — Той си свали ръкавиците и затопли ръцете си на огъня. Подвикна на Рени през рамото си: — Как се чувстваш, мадам? Още имаш вид на слабо дете.
Рени бе седнала на леглото, като бе провесила крака и се бе облегнала на стената. Докосна лицето си с едната ръка.
— Чувствам се по-добре, отколкото тази сутрин — каза тя. Той кимна доволен.
— Добре. След минута ще ти дам още една чаша чай — Погледна Джарет. — Казах ти, че това ще я излекува, нали?
— Каза го и аз съм ти благодарен.
Денсър се изправи и отиде до склада. Този път канчетата бяха готови и бързо намери това, което търсеше. Работеше на масата срещу Джарет.
— Виждам, че пръстите й са превързани — каза той Имал си проблеми, докато бях навън, нали?
— Нищо, с което да не мога да се справя — каза Джарет. — Той се отдалечи от масата и взе тенджерата със задушеното от огъня.
— Поряза се, като посягаше към ножа, който използвах.
Когато Денсър бе с гръб към него, той намигна на Рени.
Денсър привърши нарязването и стриването на билките и пое чинията със задушено от Джарет.
— Може да дадеш на дамата малко, ако иска. Няма да и навреди да хапне нещо вкусно.
Рени бе вечеряла по-рано, в случай че Денсър не се окаже толкова щедър. Все пак устата й се напълни със слюнка, когато Джарет взе празна чиния и я попита дали иска малко.