Той кимна.
— Помагам на Денсър в имението му, след като се възстанових и можех да работя. — Той показа на Джарет едната си ръка. Тя беше мазолеста с кал под ноктите и скален прах в гънките на ставите.
— Добре е да се работи отново така. Излизам сутрин и прекарвам в работа по-голямата част от деня. Днес, тъй като Денсър се страхуваше от вас, не се върнах в хижата.
— Той ви накара да повярвате, че аз съм опасен?
— Така е, но той се опита само да ме защити. Как можеше да знае, че не си опасен?
— Защото той ме познава. Нали, Денсър? — Джарет се обърна към златотърсача, само за да види, че той е излязъл. Обърна се към входа и видя Денсър да стои на прага с вдигнат уинчестър. — Снеми това, Денсър, не искам никакви проблеми.
— И аз — каза златотърсачът. — Върви си по пътя и остави мен и приятеля ми на спокойствие, и всичко ще е наред.
Джарет се изправи бавно, повдигна ръцете си на нивото на кръста.
— Дойдох заради него — каза той спокойно и бавно. Не искаше да предизвика Денсър. — Но мисля, че ти разбра това нали? Нищо не ти убягва от погледа.
— Нищо.
— Знаеш ли тогава коя е спътничката ми? — попита той.
Денсър агресивно издаде брадичката си напред.
— Сигурно е, че тя никога не е убивала човек — каза той, почти предизвикващ Джарет да му противоречи.
— Това е вярно. Не е убивала.
— И аз мисля така. Нито пък наистина е болна.
— Не толкова болна, колкото изглеждаше, но беше много болна неотдавна. Все още не е достатъчно укрепнала. — Той се спря, за да даде време на Денсър да обмисли думите му, след това каза: — Мисля, че можеш да се досетиш коя е тя, Денсър.
— Хм-м-м.
Джарет подозираше, че Денсър знае и не иска да признае това пред себе си или пред някой друг. През месеците след влаковата катастрофа между Джей Мак и стария златотърсач се бе създала някаква особена връзка и Денсър се стремеше да запази единствената човешко отношение, което бе създал за повече от двадесет години.
— Искаш ли да кажа? — попита спокойно Джарет. — Ти знаеш какво означава това. Тя измина дълъг път, за да го намери.
— Не съм й направил нищо лошо.
— Зная. Но ако не се върнем бързо, тя ще се събуди и ще се изплаши, че ни няма.
Като използва бастуна за опора, Джей Мак се изправи на колене. Той погледна към Денсър.
— За какво говори той, Денсър. Ти ми каза, че жената с него е убила мъжа си.
— Така ми каза той — каза Денсър, като се оправдаваше и посочи с пушката си към Джарет, за да подчертае твърдението си.
Джарет късно осъзна, че Джей Мак не можеше да знае истината. Той вероятно е предположил, че пътят на Джарет се е пресякъл с неговия заради някаква обявена награда.
— Но това не е вярно — каза Джарет. — Кажи му, Денсър.
— Тя има очите ти! — извика Денсър. Лицето му се изкриви от ярост. Паяжината на лицето му встрани на лицето му пулсираше, челюстта му се стегна. Той вдигна пушката си, готов да стреля, след това също така изведнъж промени намерението си. Завъртя се на пети и излезе от мината.
Джарет се опря малко премалял на една от подпорните греди и изчака сърцето му да се успокои. Погледна надолу към безполезната си дясна ръка, тръпки пробягаха по кожата му от китката през лакътя до рамото. Задъхан, той изруга рязко.
Джей Мак стана сам, като се опираше тежко на бастуна си.
— Добре е, че не се нахвърли върху него.
— Няма много смисъл в това, когато уинчестърът вече те следи в лицето. — А истината бе, че и да беше искал, нямаше да може да се нахвърли.
— Все пак оцени характера на човека и осъзна, че той няма да те нарани. Денсър не може да нарани никого. — Той погледна към входа, но не можеше да различи нищо повече от смътна игра на светосенки. — Не се безпокой за него. Ще се разходи малко по хълмовете и когато се успокои, ще се върне. — Той се обърна към Джарет. — Какво искаше да каже с това, че очите на жената са моите? Кой дойде с тебе?
— Рени, сър — каза Джарет, открил, че с нещо може да съживи усмивката на Джей Мак. — Тя ви донесе очилата.
Джарет водеше мулето по пътя към хижата, а Джей Мак яздеше. Това беше гледка, която Джарет вероятно нямаше да забрави никога, и той даде възможност на железопътния магнат да разбере това. Джей Мак искаше да чуе всичко за това как са го намерили, но Джарет не пожела да му го разкаже.
— Трябва да чуете това от дъщеря си — бе всичко, което каза по този повод.
Джей Мак се облегна на Джарет, за да отиде до хижата.
— Десният ми крак е почти възстановен — каза той, — но оня ден пак си разтегнах сухожилието на левия. Денсър ме предупреди, че се опитвам да работя твърде много, че не съм достатъчно силен, но аз…
Джарет го прекъсна с вдигната ръка: