— Не трябва да обяснявате, сър. Зная колко дълбоко стигат златоносните жили.
Той се усмихна с разбиране. Спря се на прага и гласът му бе тържествен и спокоен:
— Не се оплаквам от Денсър Тъбс. Той ми спаси живота. Все пак се съмнявам, че ще разберете някога колко се радвам, че сте тук. Не бих могъл да се измъкна оттук седмици наред а може би и повече. Наскоро разбрах, че Денсър няма да ми помогне да си отида.
— Вие сте си спечелили приятел тук. Никой, който се е срещал с него, не смята, че това е възможно.
— Зная — каза той трудно. — Това, което не зная, е дали съм му направил някаква услуга. Този човек е бил сам години, но аз мисля, че той вече доста време се бори със самотата.
Джарет направи знак, че го разбира, и постави ръката върху ръката на Джей Мак.
— Нека да влезем — каза той тихо. — Дъщеря ви ви чака.
Леко докосване на галещи я по веждите пръсти събуди Рени. Тя намръщи нос, плътно притвори очи и се усмихна сънливо.
— Остави ме, Джарет.
Обикновено спокойното лице на Джей Мак трепна от изненада.
— Това не е Джарет — каза той.
Очите на Рени се отвориха широко и се втренчиха в очи подобни на нейните.
— Татко! — Тя се изправи като пружина и се хвърли в обятията му. Зацелува го по широкото му лице. — Как? Кога дойде?… Къде?… — Тя потърси Джарет. Той стоеше до огнището и я наблюдаваше. — Как си могъл?… — Тя оглеждаше скъпото бащино лице. Тъмната му коса, по-дълга, отколко то някога я бе виждала, се завиваше под яката му. Бе оставил бакенбардите си да се превърнат в буйна брада, а мустаците му бяха загубили елегантната си форма.
— Изглеждаш… — Сълзи блестяха в очите й, гърлото й се свиваше. Мълчаливо гледаше баща си.
Джей Мак държеше Рени и я люлееше така, сякаш беше дете. Леко милваше главата й, галеше косите й и шепнеше в ухото й най-подходящите думи.
— Ти си чудо, Мери Рене. Съвършено чудо.
Едва призори двамата се разделиха. Джей Мак отказа да говори или слуша, преди да се измие и преоблече. Нищо от дрехите на Денсър не му ставаше, но Джарет му предложи някои свои дрехи — всички малко по-големи — и Джей Мак бе облечен с ватено бельо, джинси, светлосиня памучна риза и дебели вълнени чорапи. Счупените му очила стояха накриво на носа му, независимо от усилията му да изправи дръжките им. Но това беше само малък дразнител. Джон Макензи Уърт бе вече нов човек.
Докато Джей Мак се миеше, Джарет обясни на Рени какво се бе случило по време на съня й. Каза й, че не бил изненадан, когато го видял, защото отшелник с два стола и две легла доказваше само, че Денсър има другар. Бягството на златотърсача към скалите особено разтревожи Рени. Тя не можеше да си представи, че ще си тръгнат, преди да го видят, да му благодарят и да се сбогуват.
След объркания разказ на Рени за пътуването й на запад, за да го намери, отчетът на Джей Мак за дерайлирането на №412 не можеше да бъде по-кратък. Стоял на малката задна платформа на вагона си, а после вече не бил там. Не помнеше нищо, свързано със самата катастрофа, а имаше само бегъл спомен за скитането между дърветата, по потока и нагоре-надолу по скалистите склонове, след това припаднал. Следващото нещо, което си спомняше, бе, че лежи на пода на хижата на Денсър. Краката му били обездвижени с шини. Под главата му имало одеяло и бил добре завит. Идвал в съзнание и отново изпадал в безпаметство, но все пак си спомняше, че е бил хранен с хляб, накиснат в супа, и че опитите му да общува са били неуспешни. От времето, когато започваха първите му свързани спомени, той удобно лежал в новосковано легло, а една от шините била махната.
Връзката на Джей Мак с Денсър се изковава по време на дългото му и тежко възстановяване. Той знаеше, че златотърсачът е обезобразен, но степента на нараняването му никога не бе станала ясна на Джей Мак, нито пък е била важна. По подобен начин Джей Мак вярваше, че Денсър Тъбс никак не се интересуваше дали гостът му е един от стоте най-богати мъже в страната.
— Истината е — каза Джей Мак, като приключваше историята си, — че златната мина на Денсър е златна мина, така че, предполагам, моето малко състояние не го впечатли много. Много отдавна не съм печелил уважение за това, което съм, а не за това, което притежавам. Рени усети печална нотка в думите на баща си.
— Изглежда, това ти е било приятно — каза тя.
Той се усмихна и разтърка брадясалото си лице.
— Понякога е добре да спечелиш уважението на някого по труден начин.
Джарет видя, че Рени се изчервява на изявлението на баща си, и знаеше, че тя го бе приела прекалено лично. Той не знаеше дали Джей Мак бе насочил заключението си точно към някого, но той остро почувства болката на Рени.