Спокойствието и леката му усмивка бяха вбесяващи. „Той дори не трепна, като го ударих, но — помисли си тя — коремът му е твърд колкото главата му.“ Вероятно бе наранила кокалчетата на пръстите си, а той не почувства никаква болка.
— Ще бъдете ли така любезен да ме пуснете? — попита сковано тя.
Джарет не й обърна внимание и погледна към останалите.
— Всъщност, време е да тръгваме. Няма да има сватба… поне не днес.
Мери Франсис се усмихна ведро, докато докосваше броеницата си.
— Благодаря ти, Господи, за това.
Рени спря дъха си и ръката на Джарет естествено се обви още по-плътно около нея.
— Мери! Как можа да кажеш такова нещо? — Тя вдигна очи към Джарет и остро настоя: — Бихте ли отместили ръката си? Аз ще…
Мойра се спусна напред, когато тя се свлече в прегръдката на Джарет.
— Тя е добре, госпожо — увери я Джарет. — Просто припадна. Често ли го прави?
В другия край на стаята Меги сухо прошепна на Скай:
— Само когато я държат в менгеме.
Скай прикри с ръка кикота си.
Джарет провря свободната си ръка под коленете на Рени и я вдигна.
— Не е бременна, нали?
Мери Франсис пристъпи, за да подкрепи майка си.
— Мисля, че се самозабравяте, господин Съливан. Благодарни сме ви за помощта и намесата ви, но това не ви дава свободата да задавате толкова лични въпроси.
Той почувства, че се изчервява от това тихо смъмряне.
— Моля за извинение, сестро.
Този път и Меги се присъедини към тихия смях на Скай. Изпитвали доста пъти неодобрението на Мери Франсис върху себе си, те почувстваха слаб порив на съчувствие към Джарет Съливан.
— Трябва да тръгваме — каза Джарет. — Отвън ни чака кола, която ще побере всички ни. Не очаквам, че това може да продължи дълго време. — Той имаше предвид това, че Холис Банкс лежи в безсъзнание в параклиса, но би могъл да каже същото и по отношение на Рени. Почувства, че Рени прошава в ръцете му. — Бързо. Трябва да излезем сега.
Мойра поклати глава.
— Аз не мога да тръгна. Какво ще си помислят гостите ни? Трябва да остана и да им поднеса извиненията ни.
— Аз ще се справя с това — бързо обеща Мери на майка си, като лекичко я подбутна към вратата. — Върви с господин Съливан. Скай, Меги — вие също. Аз ще говоря с всички. — Тя отстъпи назад и посочи към вратата. — Побързайте. Преди Рени да е започнала да се кара.
Преди Мойра да изрази друг протест, Меги и Скай я изведоха в коридора и навън през големите дъбови двери. Джарет се канеше да ги последва, но спря, когато почувства върху рамото си леко докосване.
— Тя не е бременна — каза Мери Франсис. — Но въпреки това се отнасяйте внимателно с нея. Когато има нужда, сестра ми хвърля огън и жупел, но тук — Мери докосна сърцето си — тя е нежна.
Джарет смръщи вежди, без да е сигурен, че разбира нещо.
— Споразумял съм се да я защитавам, сестро, а не да я предизвиквам.
— Не съм сигурна, че това зависи от теб — каза меко тя, усмихвайки се красиво и загадъчно.
Рени се повдигна в ръцете на Джарет, когато той сви рамене.
— Холис бе изваден от строя в малката стая в предната част на църквата. Ще го боли главата, но иначе нищо му няма.
— Той се би с теб заради Рени? — попита тя, учудена от тази възможност.
— Не, повалих го, когато приемаше хилядата долара, които му предложих, за да отложи сватбата.
— О, скъпи — тя положи голямо усилие да не се разсмее. — Рени няма да има много добро мнение за Холис след това.
— Холис каза, че тя нямало да повярва.
Гладките вежди на Мери се сключиха, когато осъзна, че може би Холис Банкс е бил прав. Но тя не го потвърди пред Джарет.
— По-добре тръгвайте, господин Съливан. Ще ви чакат в колата.
Тя го съпроводи до главните двери на параклиса и ги отвори.
— Господ да ви благослови — прошепна, когато Джарет мина покрай нея.
Той се усмихна.
— Ще бъда глупак, ако мисля, че това няма да ми е необходимо.
Докато тичаше надолу по стълбите, във въздуха наоколо се носеше лекият смях на Мери Франсис.
Къщата на ъгъла между Бродуей и Петдесета улица бе по-малка от разкошната френска вила, по чийто образец бе създадена. Ако бе следвала собствените си разбирания, Мойра Денъхи и досега би живяла в тесните си, но уютни апартаменти на улица Хюстън, където бе отгледала дъщерите си; но Джей Мак имаше собствени разбирания за това как да живее любовницата му. И когато нюйоркският елит започна да се измества към периферията на града, Джей Мак веднага премести и семейство Денъхи. Сравнително тихият скандал се изрази в това, че съседите шепнеха, че Джей Мак нямал това право, а вестниците намекваха, че е прекрачил границите на добрия вкус. В края на краищата собственият му дом се намираше само на няколко преки оттам, западно от Сентрал Парк, и много се говори и за този факт. Но това нямаше значение за Джон Макензи Уърт, и ако цялата истина бе излязла наяве, щеше да се разбере, че това нямаше значение и за жена му.