— Не знаех това — отговори Рени.
Джей Мак сви рамене.
— Нарочно не ти казах. Исках да видя разположението на този район сам, за да разбера за себе си дали си права за наводнението на долината.
— Мислех, че не ми повярва за това.
— Вярвах, че ти вярваш в това. — Той плъзна ръка по нейната, когато тя застана до него. — Ти никога не разбра начина, по който трябва да върша нещата в Ню Йорк. Има хора, които работят за мене от години, в някои случаи от много години, и които ми казаха доста определено, че заключенията ти са погрешни. По тяхна препоръка одобрих проекта Куинс Пойнт, защото така трябваше да стане. Те вече бяха доказали качествата си. Но ти си моя дъщеря и колкото и да вярвам на тези мъже, обичам тебе повече. Дойдох тук заради тебе, защото лично трябваше да се убедя, че оценката на дъщеря ми е вярна.
Неговото признание отне дъха на Рени. За един кратък миг тя затвори умоляващо очи.
— Благодаря ти за това — каза тя.
Джарет видя как баща и дъщеря се помириха. Той побутна Зили по-близо до тях.
— Мисля, че можете да видите долината готова за наводнение — каза той. — Само язовир може да промени нещата, когато се топят зимните снегове. Но никой не се готви да го построи тук. Проектът, който предложи Рени, ще пренесе линията от другата страна на планината. Така се отваря повече работа, ще има и повече разходи в началото, но както сам виждате, това няма да е загуба на време и пари.
Джей Мак кимна:
— Вече има невероятна загуба и на двата ресурса.
— Но проектът още не е започнал — каза Рени. — Ти не си…
Джарет я прекъсна:
— Мисля, че това, което се опитва да каже баща ти, Рени, е, че той вече е одобрил закупуването на материали, които не са тук, и даването на заплати на хора, които никога не са били назначавани. Така ли е, Джей Мак?
— Накратко.
— Казахте на Рени, че идвате тук по работа, но казвали ли сте го на някой друг в Североизточната железница?
Джей Мак поклати глава.
— Не. Не исках Холис и другите да мислят, че ги проверявам или още по-лошо, че подлагам на съмнение тяхната преценка след одобряването на проекта. Знаех, че не е свършена много работа досега и че няма проблем линията да се прокара по желания от Рени маршрут. В най-лошия случай очаквах да им покажа, че и те могат да грешат, така както всеки друг. Би трябвало да отдават по-голямо значение на идеите на Рени за в бъдеще. Съвсем сигурно е, че не съм очаквал това.
Нито пък Джарет. Той беше толкова сигурен, че Джей Мак е обсъждал с някого плановете си.
— Така че никой не знаеше, че възнамерявате да дойдете в Куинс Пойнт.
Джей Мак погледна през рамото си към Джарет.
— Никой в Североизточната железница — каза той. — Но споменах това на жена си.
— Мойра не би могла… — започна Джарет.
— На жена си — каза рязко Джей Мак. — На Нина.
Рени почувства, че цялата топлина напуска тялото й. Коленете й отслабнаха, кожата й побледня и изстина като снега около нея. Облегна се на баща си и когато той не можеше повече да я подкрепя, и двамата се спънаха. Джарет скочи от коня си и ги измъкна нагоре по склона на по-безопасно място.
Джей Мак се облегна на бастуна си, Рени на Джарет.
— Какво ти е? — попита той. — Струва ми се, че ще припаднеш.
Рени прибра кичур коса от студената си буза. Чувстваше упорития поглед на Джарет, както и погледа на баща си.
— Само малко ми се вие свят — каза тя. — Няма нищо от височината е.
И двамата я познаваха, и двамата я обичаха, и Рени се чудеше дали ги е убедила в лъжата си. Тя наведе глава. Вече не можеха да видят лицето й и да почувстват дълбочината на отчаянието, което я бе обзело. Баща й искаше тя да каже истината на Джарет. Струваше й се, че вече бе дошло време за това.
Джарет помогна на Рени да се качи на Албион, след като тя го увери, че се е съвзела.
— Ако никой от вас няма работа в Куинс Пойнт, ще тръгнем обратно към Икоу Фолс. Джей Мак може да изпрати от там телеграма в Денвър и Ню Йорк.
Джей Мак кимна.
— Време е да известя няколко души, че съм жив. — Почти заплашителният начин, по който каза това, показа на Джарет и Рени, че нямаше предвид само семейството си.
— Моля те, Джей Мак — каза умоляващо Рени, — не изпращай никакво съобщение, докато не поговорим за това моля те. Мисля за мама. Трябва да сме сигурни, че някои ще е при нея, когато научи, че си жив.
Джарет повдигна периферията на шапката си и погледна Рени изпитателно. В гласа й имаше известно отчаяние, което странно го порази. Срещна очите й, но тя веднага се извърна без да може да му даде и намек за това, което я безпокоеше.
Останалата част от пътуването до Икоу Фолс премина мълчаливо. Когато обсъждаха нещо, то никога не засягаше разкритията, засягащи Куинс Пойнт. Рени избягваше да остава насаме с Джарет и в същата степен избягваше да бъде при баща си. Оставаше сама, следваше ги от разстояние или работеше самостоятелно, така че да не влиза в разговор.