— Съборих те.
— Припаднах заради тебе.
— Накарах те да загубиш съзнание.
Тя нежно го удари в ребрата.
— Ти се държеше ужасно невъзпитано.
— Ти се опитваше да зашлевиш най-добрия ми приятел.
Тя си спомни за случая и се засмя.
— Сигурно си ме смятал за луда.
— Мислех, че си прекрасна.
— Наистина ли?
— Добре, не точно в този момент, но все пак съзнавах това. — Този път Джарет успя да хване юмрука й, преди да го удари. Разнесе се ефирният й смях. Джарет изчака той да затихне и каза сериозно: — Трябва да поговорим, Рени.
— Не, не сега. Нека поспим.
Той поспа малко, но стаята бе студена и когато потърси Рени, тя не беше до него. Джарет седна, сърцето му заби уплашено, после я чу долу. Наведе се над парапета и я видя. Седеше на одеяло пред огъня, решеше косите си с пръсти, като разделяше влажните си кичури. Той я беше виждал така веднъж по-рано в нейната стая, тъмночервената й коса разпусната над едното рамо, кожата й отразяваше цветовете на огъня. Той я беше пожелал, но тогава не можеше да направи нищо. Сега можеше.
Джарет закрепи чаршаф около кръста си и слезе по стълбата. Коленичи зад Рени и дръпна косата й. Остави я бавно да падне през пръстите му. Гласът му бе тих.
— Мислех, че искаш да спиш.
— Исках, но не мога.
— И аз, поне не без теб. — Той се наведе напред и отмести дрехата й от едното рамо. Устните докоснаха голата извивка на врата й.
— Прекрасна си.
Кожата й стана по-топла, но тя не трепна от думите му. Главата й клюмна на една страна, когато устните му станаха по-настойчиви, по-търсещи.
Най-напред бе топлината. Устните му бяха вече на шията й. Ръцете — на гърдите й. След това дойде огънят. Пръстите му пълзяха надолу по гръбнака й. Влажният връх на езика му — по кожата й. Свали дрехата до кръста й. Дланите му се плъзгаха по раменете и ръцете й. Назад и напред. Опознаваше всяка нейна извивка. Тя се наведе назад и се притисна към тялото му, косата й — копринена преграда между телата им. Ръцете му се плъзнаха по талията й. После по-надолу. Прекара дланите си по бедрата до коленете й. Нагоре и надолу. Нежен натиск разтвори бедрата й. Вратът й се изви. Тя отдаде шията си на устните му, а себе си на пръстите му. Напрежение обхвана мускулите й и я накара да се притисне в него. Той я галеше, тя отговаряше. Задъхваше се, въздухът не запълваше напълно дробовете й. Той изследваше плоскостта на корема й. Обхвана гърдите й. Зърната й набъбнаха и се втвърдиха. Той шептеше в ухото й, върху кожата й. Думите му, устата му получиха отговор.
— Да — каза тя. И отново: — Да.
Той я галеше. Топлината сега имаше център, напрежението — фокус. Кръгът се разширяваше. Ръката му бе между краката й. Устата му пиеше светлината, отразена в рамото й.
— О, Боже — каза тя. Това едва ли бе звук. След това добави. — Джарет!
Тя трепереше, разтърсена от страстта. Главата й се отпусна напред. Той я държеше, отмести косата й встрани и я целуна по врата. Тялото й пламна и те се залюляха се в общ ритъм. Бедрата й бяха леко повдигнати и Джарет влезе в нея отзад, като проникваше бавно. Тя задържа топлината му и залюля бедра. Джарет издаде гърлен звук и се опита да произнесе името й. Тя отново се задвижи. Мислеше, че вижда отражението им в пламъците, с преплетени, слети тела. Натиск. Плъзгане. Бедрата му бяха плътно притиснати към хълбоците и. Проникването се задълбочи, дишането им стана по-учестено.
— Скъпа! — каза той.
Тялото й се притисна към него. Той я задържа неподвижно, усещайки кадифената й напрегнатост. Чертите на лицето му се изопнаха, желанието му бе овладяно. Преживяването не можеше да продължи вечно, а той искаше точно това. Тя се притисна към него и той не можеше да сдържи бързите и леки движения. Вратът му се изви екзалтирано и затвори очи. Тялото му се сви, когато свърши в нея.
Отдръпнаха се един от друг. Бавно. Преситени. Точно сега още едно докосване би било вече прекалено.
Рени се раздвижи и оправи дрехата си. Това обаче се оказа изтощителна работа. Джарет уви чаршафа около себе си и почувства същото. Не биха могли да говорят, даже и да искаха. А те не искаха. Просто заспаха.
Този път Джарет се събуди пръв. Зората започваше да оцветява небето. Той седеше на масата и пиеше кафе в очакване Рени да се събуди. Тя спеше на една страна, едната й ръка подпъхната под главата, а другата присвита пред гърдите й. Позна кога ароматът на кафето достигна до нея. Тя премляска тихо с устни. Няколко секунди по-късно носът й се намръщи.
— Правя овесена каша — каза той. — Искаш ли малко? — Тя отвори очи, изпълнени с насмешлив ужас. — Тогава кафе.
Рени седна бавно. Огънят зад нея я затопляше приятно.