— Бих желала кафе.
Джарет донесе кафето на масата и й наля една чаша. Рени се повдигна на колене и погледна навън през прозореца.
— Още е рано — каза тя. — Можех да поспя повече.
— Не и ако искаш да се върнеш в пансиона, без да те видят — каза той, — и ако най-после не обсъдим някои неща. — Той я изгледа внимателно. — Трябва да ги обсъдим, нали?
Рени кимна и стана. Тя взе одеялото и се зави с него като с шал. Кафето беше горещо. Отнесе чашата на перваза на прозореца и седна на пейката, като зави босите си крака с края на одеялото. Мислеше, че трябва да започне първа, но заговори Джарет.
— Не зная какво си мислеше през последните дни, след като намери баща си — каза той. — Зная само, че не желаеш да си насаме с мене, особено след Куинс Пойнт.
— Съжалявам — каза тя. — По-лесно ми беше да се държа далеч от теб, отколкото да обяснявам. Това е така и сега.
— Но все пак дойде тук.
— Дойдох — каза малко тъжно тя и отпи от кафето си. — Не казвам, че бе лесно да стоя по-далеч, а само, че беше по-лесно от обяснението.
— Разбирам.
Краткият й смях съвсем не бе радостен.
— Не, не разбираш. Но ще разбереш. — Тя отклони поглед от прозореца и срещна учудените очи на Джарет. — Не мисля, че дерайлирането при Джъглър Джъмп бе нещастен случай — каза тя. — Подозирам, че и ти мислиш същото.
— Мислех — каза той. — Сега не съм толкова сигурен. Баща ти твърди, че не е казвал на никого в Североизточна железница за това, че е планирал допълнително пътуване. Това няма смисъл за мене.
— Зная — каза тя. — Но ти не знаеш всичко.
— Като например?
— Колелата не бяха сплеснати — каза му тя. Когато той погледна неразбиращо, тя продължи спокойно: — Нито един от дерайлиралите вагони не беше със сплеснати колела Разгледах всички. Това означава, че не е имало никакъв опит да се използват ръчни спирачки, вероятно защото не е имало време. Редно е да се помисли, че спирачът е трябвало да бъде нащрек, в края на краищата № 412 се е спускал надолу. Спирачките би трябвало да се монтират равномерно по цялата дължина на влака, за да се избегнат изкривяванията на съединенията и болтовите окачвания.
— Може би не са били монтирани равномерно. Може би затова вагоните са дерайлирали.
Тя поклати глава.
— Не. Не мисля, че е станало това. Окачването между вагоните, които са дерайлирали, беше повредено, но това се обяснява със самата катастрофа. Вагоните са се усукали и изкривили веднага щом са излезли от релсите. Първият вагон обаче няма повреди в съединението. Никакви. Сякаш болтът е бил просто изваден.
— Болтът може да се е скъсал.
— Ако е бил износен, може би, но не и другояче, не и при спускане.
— Даваш ли си сметка какво говориш?
Тя кимна.
— Някой е пожелал с цената на живота на много хора предотврати пристигането на Джей Мак в Куинс Пойнт и ти мислиш така. Знаеше, че нещо не е наред, когато ти казвах за работата, която се предполагаше, че се извършва там.
— Знаех, че нещо не е наред, да, но не съм мислил за убийство. Помислих си го едва когато Джей Мак каза, че е планирал до инспектира на място работата. Изглежда, имаме основание да подозираме, че някой не е искал той да направи това.
— И кой мислиш, че може да бъде това?
— Може да не ти харесва, но първото ми предположение бе, че е Холис Банкс. Той не само заслепява хората. Холис може да накара други да му свършат работа, а той да остане с чисти ръце.
Рени се намръщи. Беше съгласна с оценката на Джарет, но бе изненадана да чуе това от него.
— Какво имаш предвид? — попита тя. — Сигурно си опознал добре Холис при двете ви срещи.
Джарет стана от масата и отиде до печката. Разбърка овесената каша. Тя се беше вече сгъстила.
— Права си — каза той. — Срещал съм го само два пъти. Третия път той изпрати приятелите си. — Отсипа каша в дървена купа и добави захар. — Не виждах никакъв смисъл да ти казвам това по-рано — каза той, като се върна на масата. — Но сега няма защо да не ти кажа. Последния ми ден в Ню Йорк, когато чаках на перона за влака си, приятелите на Холис — аз ги познавах от сватбата — ме бяха проследили.
— Джарет! — тя почти изсипа кафето в полата си. — Защо не си…
Той вдигна ръка и я прекъсна:
— Това свърши бързо. Не бях в състояние да се боря много. Спомняш ли си Ди Кели? Един от тях, не помня кой точно, заби крака си точно в рамото ми. След това получих ритник в слабините. Мисля, че това направи русият. Зная, че той взе банковия чек, който ми написа Джей Мак. Взе също и наградата за залавянето на Ди.
Раменете на Рени се отпуснаха.
— О, Боже — каза тя, затворила очи. Постави чашата си на прозореца, за да не я излее. Ръцете й трепереха, когато погледна към него. — Името на русия е Ричард Дъни. Той е стар приятел на семейство Холис. Предполагам, че другите са били Теди и Уорън Бичър. Теди ме видя, че те целувам пред управлението на Джоунс Стрийт. Бе сред тълпата. Затова поисках да се отдръпна по-бързо от тебе. Теди сигурно веднага е разказал на Холис — това много му прилича, — но никой не спомена и дума за това.