— Не е много добра идея точно сега да ме докосваш, Рени.
Ръката й падна като отсечена. Той вече се отказваше от нея.
— Моля те — каза тя, — моля те, изслушай ме.
Той взе чашата си и си наля кафе. С тази част на съзнанието, която можеше да мисли разумно, се учудваше на факта, че го е направил, без да разлее нито капка. Правеше му също впечатление, че може да постави единия си крак пред другия. Това само доказваше, че частта, която тя бе унищожила в него, не му е необходимо за всекидневни жизнени дейности. Той седна на масата. Ставите на пръстите му върху чашата побледняха, раменете му бяха вдървени.
— Слушам — каза с подчертана вежливост. — Макар че не мога да си представя какво ще ми кажеш, което заслужава да бъде чуто.
Студът между тях бе станал нещо осезаемо. Рени остана на мястото си и го молеше с очи.
— Зная, че трябваше да ти кажа — каза тя.
— Тогава сме на едно мнение.
— Мислех, че няма да ме вземеш да търсим баща ми, ако знаеше — каза тя.
Най-после гласът му разкри силата на гнева му.
— Бъди сигурна, че не бих те докоснал!
— Нима мислиш, че аз не знаех това? — попита тя тихо. — Честна съм, колкото мога, Джарет. Когато за пръв път реших да дойда в Колорадо, не знаех, че ще те видя отново.
Той изсумтя насмешливо.
— Сестра ти не е толкова глупава да те остави със съпруга си — каза горчиво Джарет.
Рени залитна като блъсната назад. Отпуснатите й отстрани ръце се свиха в юмруци. Затвори очи достатъчно дълго, за да се овладее, и след това продължи.
— Няма нужда да казваш такива неща. Мислиш ли, че вече не съм наранена?
— Знаеш ли, Рени — каза той безстрастно, — точно сега за мен това няма значение. — Той се усмихна тъжно. — Честен съм, колкото мога.
Думите рикошираха обратно към нея. Рени седна на края на пейката до прозореца с ръце, кръстосани в скута й. Тя продължи:
— Не дойдох с Итън поради счупения му крак. Той ме насочи към тебе и аз не бях сигурна, че искам да… докато отново не те видях. Обаче ти показа съвсем ясно, че не искаш да ме виждаш. Когато най-после ме запозна с Джоулин, ти подло подметна дали сега не съм г-жа Банкс. Точно тогава реших, че няма да ти кажа, защото щеше да ме уважаваш по-малко. Много бях загрижена да намеря Джей Мак, за да позволя това да стане, и нямах желание да обяснявам причините, поради които съм се оженила за Холис. Сигурно е, че тогава не се чувствах длъжна да ти давам обяснение. И сега не считам, че ти го дължа.
Веждите на Джарет се повдигнаха малко и той я изгледа презрително.
— Ще разбереш, че не съм съгласен с това.
— Не — каза тя, — няма. Това, което ти дължа най-вече, е обяснение защо не съм ти казала за брака, а не защо съм се омъжила. Тогава ти не беше част от моя живот, Джарет. Отдавна си беше заминал от Ню Йорк и, ако действително си честен, въобще нямаше намерение да ме видиш отново. Нима предполагаш, че бях длъжна да те чакам? Да чакам някого, който никога нямаше да дойде? Не се бяхме разделили при такива условия. Ти беше толкова внимателен да не показваш това, което чувстваш, никога да не даваш обяснения и признавам, че и аз не бях по-общителна от тебе.
Рени седна отново и присви колене до гърдите си. Босите й крака се виждаха под бродерията на роклята й.
— Все пак — каза тя нежно — разбрах, че желая неща, които стоят по друг начин. За малко си позволих да се надявам, че ти ще ми пишеш или просто ще се появиш някой ден. Когато Майкъл и Итън се завърнаха в Денвър, мислех, че ще науча нещо за тебе. — Тя гледаше право напред и тъжно поклати глава. — Това не стана. Сякаш беше изчезнал безследно — Рени приглади гънките на коленете си и се присви още повече. — Така че — каза тя, — аз не мисля, че трябва да ти обяснявам защо се ожених за Холис Банкс.
Джарет постави чашата си на масата.
— Не се опитвам да се залъгвам, че си се оженила за Холис защото не съм бил наблизо — каза той. — Не беше тайна, че ти искаше Холис, за да имаш повече влияние в Североизточната железница. Не зная защо мислеше, че трябва да се омъжиш за него.
Рени скочи на крака.
— Негодник! — Тя изтича към стълбата и започна да се качва нагоре с намерение да си вземе дрехите и да си отиде. Джарет я хвана през кръста и я спря. — Остави ме да си отида! — каза тя през стиснати зъби. Бореше се, хванала се за стълбата, докато той се опитваше да я издърпа встрани. Ти не знаеш нищо за това.
— Кажи ми тогава!
Тя стисна устните си във войнствена линия и ритна назад към него.
— Върви по дяволите.
Джарет я беше обгърнал напълно с лявата си ръка през кръста и я дърпаше. Тя трябваше или да се дръпне от стълбата или да я остави да падне отгоре й. Тя отстъпи. Той я обърна, притисна я към напречните летви и препречи пътя и за бягство с тялото си.