Рени се облегна на топлите, гладки камъни на огнище Тя отметна назад тъмния червен водопад на косите си, които се бяха разпилели върху едното й рамо, и кръстоса ръце под гърдите си.
— Все пак не знаех дали искам да се омъжа за него. Тогава Майкъл се върна в Ню Йорк. Тя беше бременна и нещастна. Бог знае, че не й съчувствах. В началото се държах с нея ужасно. Не разбирах как е могла да си позволи да забременее. — Рени премигна упорито, за да овладее сълзите си. — Точно това трябваше, си мислех аз. Още едно копеле Денъхи. — Сега тя не гледаше Джарет, а бе забила поглед в една точка високо над рамото му. — Реших да се омъжа за Холис по много причини, но най-вече, защото си обещах, че никога няма да свърша като майка си и сестра си. — Слабата й усмивка бе изпълнена с присмех към самата себе си. Тя каза: — Втората причина, поради която планирах да се омъжа за Холис, бе, че се отказах от надеждите си, че няма да свърша като майка си или сестра си.
Когато изглеждаше, че Джарет може да се приближи, Рени се притисна към камъните и го отблъсна.
— Виждаш ли, най-после осъзнах какво имат те и исках да уредя за себе си даже бледа имитация на това. Така че се омъжих за Холис. Този път сватбата беше скромна. Направихме я в „Сейнт Грегъри“ пред няколко свидетели. Джей Мак не беше там. Нито Майкъл или Итън. Мама плака през цялото време. Мери Франсис си играеше с броеницата. Меги и Скай бяха нещастни. Всички знаеха, че желанието ми да се омъжа за Холис е повече свързано с това да не съм повече сама, отколкото със Североизточната железница. — Сълзи потекоха по лицето й и сега вече тя не правеше опит да ги изтрие. Стисна устни, за да подтисне риданията. — Страшното е не че се омъжих за Холис заради тези неуместни причини, а че се омъжих за Холис без нито една подходяща причина.
Тя повдигна края на полата си, за да избърше очите си. Когато погледът й се проясни, Джарет стоеше пред нея с кърпа в ръка.
— Заповядай — каза той. — Изглежда, че никога не носиш кърпа.
Тя кимна и се запъна:
— Зная. Холис не обичаше това.
— Какво още не обича Холис?
Изплашена, Рени повдигна обляното си със сълзи лице.
— Какво искаш да кажеш?
— Питам какво стана между тебе и Холис след сватбата? Ти беше девствена, Рени, когато дойде при мене. Дали Холис мрази всички жени или само тебе?
— О, разбирам — каза тя след малко. Тя пое леко дъх и се успокои. — Мислиш, че той е един от тези, които харесват мъже.
— Не е ли така?
Тя поклати глава.
— Не, няма нищо такова. Холис имаше някой. Жена. Поддържаше връзка с нея отдавна. Дълго преди първия ми опит да се омъжа. Каза ми за нея в нашата сватбена нощ, когато се приготвяше да дойде при мене в леглото. Искаше да зная, че не мога да очаквам да ми бъде верен, след като вече…
— Какво? Какво ти каза?
Рени въздъхна и погледна встрани.
— След като вече съм проституирала с тебе.
Джарет изруга леко.
— Няма смисъл да се правиш на възмутен — каза тя. Очите й просветнаха обвиняващо. — Не е нищо в сравнение с това, което ти ми каза.
Сега беше на ред на Джарет да погледне встрани.
— Права си. — Той прекоси стаята до прозореца, спря се и се загледа навън. Картината, която изпълни съзнанието му не беше тази пред него. Той не виждаше завихрения прах на бялата снежна покривка. Не виждаше как клоните на боровете потрепват, събудени от някоя игрива катеричка. Това, което виждаше, бе Холис Банкс, застанал пред съпругата си уведомяващ я, че има любовница… и изискващ в следващия момент собствените си права. Беше толкова сигурен, че Холис е действал точно по този начин, че следващите му думи звучаха като твърдение, не като въпрос. — Тогава той се е опитал да потърси съпружеските си права.
— Да.
Джарет обърна гръб на Рени. Тя държеше носната кърпа свита на топка в шепата си. Ръцете й още бяха отбранително кръстосани пред нея.
— Ти си му отказала. Какво се случи по-нататък?
— Той ме би.
Тя каза това толкова естествено, че му беше необходимо време, за да възприеме думите й. Когато ги осъзна, Джарет залитна, сякаш ударен с чук. Той взе чашата, която Рени бе оставила на перваза на прозореца, и я разби в огнището. Тя се разби на парчета, пламъците засъскаха, когато кафето се разля върху тях, а Рени трепна и след това замръзна отново на камъните, уплашена от жестоките гневни искрици в очите на Джарет. Когато пристъпи към нея, тя не можеше да помръдне.
Видя застиналата маска на предпазливост на лицето й, знаеше, че той я беше предизвикал със своите необмислени и жестоки действия.