Джарет изчака в колата, докато кочияшът помогна на Мойра, Меги и Скай да слязат. Въпреки че си даваше ясна сметка за гнева на Рени, той й се усмихна насърчително.
— Имате ли нужда от помощ, мадам?
Всички отговори, които бързо изплуваха в съзнанието на Рени, й се сториха толкова банални, че тя замълча. Съмняваше се, че може да го шокира, като му каже какво да направи с помощта си. Много по-вероятно беше това да го развесели и ако отново й се изсмееше, Рени си мислеше, че просто щеше да полудее от ярост.
— Мога да си представя — студено каза тя.
Джарет се вгледа в нея малко по-продължително. Бледност бе обхванала страните й, последвана от искра оживление в зелените й очи. Тя полагаше забележими усилия да се владее и Джарет си помисли, че ще е по-добре и той да се сдържа. Нямаше да спечели нищо, ако продължеше да я дразни. Премести дългите си крака така, че да не препречват вече изхода и се ухили зад гърба на Рени, когато тя буквално скочи от мястото си, за да поеме протегнатата ръка на кочияша.
Рени се запъти направо към входната врата, но сестрите и майка й учтиво изчакаха Джарет. Той докосна леко шапката си, докато говореше на Мойра:
— Ако не възразявате, мадам, бих искал да обиколя къщата. Да я почувствам, така да се каже.
Мойра и дъщерите й се спогледаха, след това Мойра тъжно погледна Джарет. Заплахата за семейството й отново изглеждаше много реална.
— Правете каквото сметнете за добре, господин Съливан.
Рени се спря, когато отваряше вратата към къщата и погледна назад през рамо.
— Точно така, господин Съливан — каза тя твърде мило, за да бъде почтително, — трябва да правите каквото смятате, че ще е най-добре. Изпотъпчете цветните лехи на мама, поиграйте си с ключалките, надникнете във всеки прозорец, но, моля ви, досаждайте единствено на себе си.
Тя пристъпи в къщата и тръшна вратата след себе си.
Джарет вдигна ръка, за да попречи на Мойра да му се извини.
— Ще внимавам с цветните ви лехи, мадам. — Нахлупи шапката си още по-ниско — до веждите — и тръгна да обходи района на къщата.
Резиденцията приличаше на крепост с големите си блокове гладък сив камък, с оградата от ковано желязо, която опасваше цялото имение, и бодливите розови храсти, посадени покрай стените. Но същевременно на приземния етаж имаше двадесет прозореца и четири врати, които не бяха добре обезопасени. Ключалката на задния вход беше толкова хлабава, че само един по-силен напън бе достатъчен на Джарет, за да влезе.
Джарет се сблъска с Рени, когато пристъпи в коридора — беше се приготвила да излиза.
— Мислех, че сте в стаята си и се цупите — каза той.
— И аз мислех, че още се цупите — озъби се тя.
Джарет се ухили:
— Очевидно съм изигран. Толкова по-добре за вас. Нямаше да забележа, че излизате, ако бях от другата страна на къщата. — Очите му бяха привлечени от разтворената яка на палтото й. — Сменили сте роклята си.
— Мисля, че трябва да запазя сватбената си рокля за сватбата си.
— Логично. — Джарет се облегна на касата на вратата, препречвайки пътя на Рени към изхода и към свободата зад него. Беше мушнал палци в джоба на шлифера си. — Смятахте да ходите някъде ли? — Хрумна му една мисъл. — Може би до тоалетната?
Рени завъртя очи:
— Тоалетната е вътре, господин Съливан.
— Така си и мислех.
— О, Господи — каза тя с въздишка. — Как можа Джей Мак да те тръсне на мен.
— Прочетохте мисълта ми.
Мойра се появи в другия край на дългия коридор.
— Рени, какво правиш тук? Това, че не стоиш в стаята си сега, сигурно е от желание да ме тревожиш.
Рени мигновено се разкая.
— Мамо, знаеш, че това не е вярно. Но как можеш да очакваш от мен просто да се подчиня на плановете на Джей Мак. Папа няма право да се намесва.
— Може би няма — каза Мойра. — Но вече го е направил. Нека бъде така.
Рени се врътна на пети и отривисто тръгна към майка си; подгъвът на зелената й рокля се мотаеше в краката й. Обувките й леко потропваха по пътеката.
— Трябва да видя Холис — каза тя, снишавайки глас.
Мойра поклати глава:
— Искам да обещаеш, че ще стоиш тук. Как иначе ще те пази господин Съливан? А сега иди да помогнеш на сестрите си за приготвянето на багажа за утре, докато аз се погрижа за настаняването на господин Съливан.
Рени изкриви устни язвително:
— Тогава по-добре да преместим тоалетната навън.