Тя кимна и продължи да гледа през прозореца.
— Този петпроцентов дял бе и най-главната причина, поради която искаше да се ожени за мен — каза тя. — Това му осигуряваше контролния пакет. Нещастният случай с Джей Мак му предоставяше добра възможност, но нашият брак прехвърляше контрола в ръцете му. Той бе планирал това от доста отдавна.
— Бракът или катастрофата?
Рени се обърна към Джарет. Очите й не трепнаха, изражението й беше откровено.
— И двете — каза тя. — Холис планира и двете.
Джарет за момент замълча. Виждаше, че тя вярва в думите си.
— Това е сериозно обвинение, Рени.
— Ти сам мислеше същото.
— Казах ти вече, това беше, преди Джей Мак да каже, че не е информирал Холис за проверка на работата в Куинс Пойнт.
— Пропуснал си един факт — каза тя, учудена, че не е разбрал. — Джей Мак е казал на някого и тя е казала на Холис.
— Защо ще?…
— Не съм ли ти казала? — попита Рени. — Не, предполагам, че не съм. Това е обаче, което се опитвах непрекъснато да ти кажа. Нина е любовницата на Холис. Нина Уърт… съпругата на баща ми.
Джарет премига от изненада. В продължение на минута това бе единствената му реакция.
— Боже мой — каза той най-после. — Холис ли ти каза това?
— Той се наслаждаваше, като ми го казваше. — Не трябваше да затваря очи, за да си припомни как Холис бе злорадствал, как се бе наслаждавал на нейната реакция.
Спомняше си това много по-живо, отколкото боя, който бе последвал.
— Знае ли Джей Мак?
Тя поклати глава.
— Не съм му казвала никога нито дума. Ако знае, че Нина има любовник, тогава съм сигурна, че не знае, че това е Холис.
Рени повдигна одеялото и се върна до прозореца.
— Това е последното отмъщение на Нина срещу Джей Мак и семейство Денъхи. Не мога даже да я обвинявам. Повече от двадесет и пет години тя беше омъжена за човек който не я обичаше, който никога не криеше предаността ги към незаконното си семейство. Аз никога не съм срещала Нина официално, виждала съм я само няколко пъти, но тя винаги е присъствала в моя живот. Тя е доста хубава, много внимателна и сдържана. Някои биха казали студена. Това би казал и Джей Мак. Може би тя и Холис просто се използват взаимно, а може и наистина да се обичат. Не зная истината и не съм сигурно, че точно тези мотиви имат значение. Това, което знам, е, че катастрофата при Джъглър Джъмп не беше нещастен случай. Това беше преднамерено покушение срещу живота на Джей Мак и възможност за Холис да завладее пълния контрол върху Североизточната железница. Съпругът ми е отговорен за смъртта на повече от шестдесет души и направи това, за да прикрие измамата по проекта Куинс Пойнт.
Джарет не каза нищо, докато смилаше думите й. Чувстваше погледа на Рени върху себе си, която очакваше той да отхвърли твърденията й. Не ги отхвърли. Нещо повече не можеше да го направи. Той й вярваше.
— Когато ти показах Куинс Пойнт, всичко си дойде на място, нали?
Тя кимна.
— В момента, когато Джей Мак каза, че е говорил на Нина, вече знаех какво се е случило.
— Няма доказателства.
— Аз също зная това.
— Какво ще правим?
Рени погледна към отсрещната стена и сви рамене.
— Не съм мислила за това — каза спокойно тя. — Можех само да мисля за последствията от това, което ще ти кажа.
Пръстите на Джарет стиснаха най-горната пръчка на стола. Успя да запази гласа си спокоен, овладял разочарованието си.
— Ти се омъжи за него, Рени, и ме излъга. Какво искаш от мене? Прошка? Снизхождение?
Тя не можеше да говори. Гледаше безпомощно към него. Той удари ръката си в облегалката на стола.
— По дяволите, Рени. Не ми оставяш никакъв избор! Очакваш ли да ти благодаря за това?
Гласът й бе задавен.
— Не. Сгреших. Казах ти това. — Тя стоеше, обвила още по-плътно одеялото около раменете си. — Не бях права за много неща. Не искам нищо от тебе, Джарет. Беше грешка… всичко.
Рени прекоси стаята до стълбата и този път Джарет я остави да си тръгне.
Джей Мак закусваше в трапезарията на г-жа Шепард, когато Рени влезе в пансиона. Той привлече вниманието й, когато тя се спря в коридора, за да свали палтото си.
Рени прие стола, който й подаде баща й, и постла салфетка в скута си.
— Бях с Джарет — каза тя без колебание.
Очите на Джей Мак потърсиха бледите и измъчени черти на дъщеря си.
— Така и предположих, след като тази сутрин не беше в стаята си. — Той й наля чаша чай и й я подаде. — Ти си му казала.
Тя кимна и повдигна чашата си. Чувстваше изгарящата горещина на чая още преди да го докосне с устни. Все пак отпи. С крайчеца на очите си видя, че баща й трепна от болката, която тя изпита.