Холис харесваше нейната изисканост, изключителната крехкост на чертите й, изяществото на движенията й. Обичаше да я повдига срещу себе си, да събира нагоре копринените й поли и да прониква в нея. Тя го оставяше да прави каквото си иска, никога не му отказваше удоволствията на тялото й, но никога не започваше сама правенето на любов, рядко говореше, докато то траеше, и никога не го обсъждаше след това. Студената й сдържаност не се разчупи никога. Това го влудяваше и силно го интригуваше. Чувстваше се като покровител, когато бе наблизо до нея, и могъщ, когато беше в нея.
Трудно му бе да си припомни кой направи първата стъпка. Дълго бе смятал, че той е започнал пръв. Сега не беше толкова сигурен. Изглежда, тя бе способна да го накара да вярва че той е отишъл при нея, защото това е отговаряло на целите й. Имаше моменти, в които чувстваше, че напълно контролира връзката им, и моменти, в които знаеше, че без никакво съмнение е манипулиран. Също така имаше моменти, когато отношенията им бяха неясни, когато тя поемаше инициативата, като го караше да мисли, че той владее ситуацията.
Ако Нина Уърт беше от рода на котките, тя щеше да бъде пума.
Широките рамене на Холис се повдигнаха, когато докосна с чашата си тази на Нина. Светлината от лампите се отразяваше във фино полираните стенни панели на кабинета и се пречупваше в ръбовете на чашите. Той отпи от питието си, след това предложи ръка на Нина и я заведе до двойното канапе. Седнаха едновременно и се обърнаха леко един към друг. Почти черните й очи не се отделяха от лицето му. Малката й присвита уста бе влажна от уискито.
— Той е жив, нали? — попита тя. Гласът й беше студен и изящен, като прозрачен кристал, липсваше му мекият тембър на желаните жени. Трудно можеше да се доловят признаци на страст или убеждение. — Това ли искаше да ми кажеш?
Това, че тя позна, го учуди. Той кимна.
— Как позна?
Тя сви рамене. Тесните черни и добре скроени линии на траурната й рокля подчертаваха още повече стройната й изящна фигура.
— Кога научи?
— Преди по-малко от час. Дойдох веднага щом научих. Той се връща в Ню Йорк. — Холис погледна джобния си часовник. — Всъщност, ще е тук точно след тридесет и шест часа. По разписание № 448 пристига в полунощ.
Нина не показа признаци на изненада.
— Толкова скоро — каза тя спокойно.
— Той кимна.
— Вярвам, че е искал да запази пристигането си в тайна. Изглежда, че пътува от дни. Разпознал го е един диспечер в Питсбърг, който ми изпрати информацията. Според мен той е мислил, че ще поискам да му устроя тържествено посрещане.
— Жена ти с него ли е?
— Да.
— Трябваше да я убиеш. — Тя произнесе тези думи със същия тон, с който друг би направил практично предложение. В гласа й нямаше и следа от злонамереност. — Тогава нейните дялове щяха да бъдат твои и нямаше да замине да търси Джон.
Това, че Нина никога не наричаше съпруга си Джей Мак, забавляваше Холис. Тя считаше, че това е вулгарно име. Холис допи питието си. Очите му с тъмни вежди изследваха студените спокойни черти на лицето на любовницата си.
— Не мисля, че това можеше да се уреди, без да се възбудят подозрения срещу мене. Освен това и двамата мислехме, че пътуването до Джъглър Джъмп ще бъде безполезно. Той би трябвало да загине при катастрофата. Другите загинаха.
— Може би има грешка.
— Няма грешка.
— Мислиш ли, че е видял Куинс Пойнт?
— Не зная. Даже и да го е видял, има начини всичко да бъде обяснено. Би било по-добре, ако беше умрял, но аз не съм напълно уязвим.
— Мислиш ли, че знае за нас?
— Рени няма да му каже. Не му беше казала, преди той да замине. Съмнявам се, че ще го направи сега.
— Тя го пази много, нали? — попита Нина.
— Пази го.
— Ще бъде трудно да бъде убит.
— Нина, казах ти и по-рано. Това не е абсолютно необходимо.
Тя направи нещо, което не бе правила никога по-рано. Взе широката му длан и я постави на гърдите си.
— Мисля, че е.
Позволи му да я обладае направо на пода на кабинета.
След тридесет минути тя му каза довиждане. „Той е толкова лесен“ — мислеше си тя, като го гледаше да излиза през вратата. Холис погледна още веднъж през рамо и се усмихна. Тя не пропусна момента, махна му с ръка и го дари със съвършена усмивка. Не се отдели от прага, докато не го загуби от погледа си.
След като затвори вратата, Нина се върна в кабинета. Наля си уиски, седна и се загледа в пода, където бе съблазнила Холис Банкс.
Колко изненадан би бил Джон, си мислеше тя, ако ги видеше, а щеше да бъде още по-изненадан, ако знаеше, че тя е назначила срещата. Никога не би постъпила така със съпруга си. Това би го направило подозрителен. С основание, той би се запитал какво ли иска. Холис даже и не попита за това.