Нина отпи от чашата. Движенията й бяха уверени, чертите й — спокойни, но в средата на корема й гореше огън, но алкохолът потушаваше пламъците.
Беше трудно да приеме, че Джон е жив. Тя бе планирала всичко от толкова отдавна, бе взела предвид всяка възможност, с изключение на тази, че той би могъл да остане жив. Планът й започна да дава плодове, когато срещна Холис Банкс, но семената на отмъщението й бяха посети когато проститутката Мойра Денъхи бе станала държанка на мъжа й.
Серия от обиди помогна планът да пусне корени. Мойра беше римокатоличка, толкова недостойна за вниманието на Нина, че дъхът й все още спираше, когато осъзнаваше, че е изместена от селянка. След това Джон направи любовницата си майка на пет дъщери, докато Нина не забременя дори веднъж. Още от самото начало той не правеше опити да пази своята връзка в тайна. И все пак Нина си мислеше, че би му простила всичко, би успокоила злобата, която свиваше стомаха й сега и я разяждаше отвътре като рак, ако не беше последната му обида.
Това, което не можеше да му прости, което не би могла да забрави, бе, че докато тя получи име, неограничено богатство и обществено положение, за което й завиждаше даже елитът на града, Джон Макензи Уърт подари сърцето си на Мойра.
Нина привърши питието си и отмести чашата. Изчака, докато алкохолът й подейства, и усещането, което я изгаряше под лъжичката, премина. Злобата, която беше като нещо живо вътре в нея, така и не се появи в очите й.
Позвъни на прислужничката да й приготви банята. Трябваше да измие миризмата на Холис от кожата си. Съпругът й не би бил изненадан от това. Тя винаги беше страдала от допира му почти по същия начин, по който страдаше и от ласките на Холис. Джон почти веднага бе разбрал това и спря да идва при нея само месец след сватбата. Холис Банкс, неин любовник от няколко години, още не бе разбрал нищо.
Нина стана бавно от дивана. Въпросът не беше дали да спре сега, както предложи Холис. Въпросът бе само как да продължи.
Рени стоеше до Джарет на тясната седалка в железопътния вагон. От другата страна на пътеката бе Джей Мак. Той се беше облегнал на стената на вагона, с буза, притисната плътно към прозореца, с кръстосани отпред ръце. Очилата му се бяха плъзнали почти до върха на носа му. Очите му бяха затворени. Спеше почти от тридесет минути, нечувствителен към грубото друсане на клатушкащия се вагон.
Рени му завиждаше за способността му да спи. Тя се чувстваше така, сякаш цялата бе оголен нерв и имаше това чувство по време на цялото пътуване. Присъствието на Джарет не помагаше. Противно на желанието й Джей Мак бе предложил на Джарет длъжността на бодигард и пак въпреки желанието й Джарет бе приел. Джей Мак се чувстваше защитен в присъствието на Джарет, но Рени се чувстваше уязвима.
Главата й се отпусна на една страна, а очите й се затвориха. Когато бузата й се допря до рамото на Джарет, Рени се изправи рязко.
— Съжалявам — каза тя сдържано.
— Можеш да се облегнеш на мене, Рени. — Той говореше тихо, така че гласът му да не се чува в претъпкания пътнически вагон. — Мисля също, че имаш нужда от малко сън. Не си спала от Денвър.
Тя се дръпна встрани от Джарет. Главата й се изви към прозореца. Навън беше тъмно. Местността беше покрита с непроницаемите сенки на нощта и на фона на оцветеното в мастиленосиньо и черно небе се очертаваха силуетите на хълмовете на Пенсилвания. От време на време бледи правоъгълници светлина маркираха прозорците на далечни фермерски къщи.
— Ти си упорита жена — каза Джарет. Той се обърна леко към нея и постави едната си ръка на облегалката зад рамене й. — Какво доказваш, като се насилваш да стоиш будна.
— Не се опитвам да докажа нищо. Не мога да заспя. Тя почувства топлината на ръката му зад нея. Простият жест на подкрепа означаваше твърде много и все пак бе недостатъчен. — Вмъкваме се в Ню Йорк, сякаш сме престъпници. Поне не си ли загрижен за това какво може да се случи?
— Баща ти ми плаща да се безпокоя, Рени. Не на теб. Направихме всичко, за да запазим в тайна пристигането на баща ти. Сигурно е, че няма да има семейна група на перона за да го посрещне.
— Искам мама да знае, че той си идва вкъщи — каза тя тъжно и посочи към Джей Мак. — Изглежда по-стар, не мислиш ли? Последните дни бяха много трудни за него.
Очите на Джарет се плъзнаха от загрижения профил на Рени към лицето на баща й. Под затворените очи на Джей Мак имаше сенки, а широката дъга на лицевите му кости бе още по-релефно очертана. Бакенбардите му бяха по-сиви от пепел и даже в съня си в ъглите на устата му имаше бели бръчки от напрежение. Джарет се обърна отново към Рени.