Джарет разбра, че има нещо нередно.
— Да вървим — каза той, като се доближи до Рени и Джей Мак.
Рени протестира:
— Багажа ни… моите куфари.
Джарет постави ръка на гърба й.
— Веднага — каза той напрегнато. — Ще получим багажа по-късно. Джей Мак, вие останете между мене и влака.
Като разбра, че е възникнало нещо спешно, Рени престана да протестира. Тя се мъчеше да не изостава от баща си и Джарет, когато те се насочиха към изхода.
Джарет погледна зад себе си. Човекът на пейката бе още там. Той разгъваше вестника си.
— Продължавайте да вървите — каза тихо Джарет. — Не се обръщайте назад. — Подтикна леко бащата и дъщерята напред, преди сам да спре, да се завърти на пръсти и едновременно с това да извади пистолета си.
Жертвата на Джарет не бе вече на пейката, а зад нея. Вестникът бе на земята. Непознатият държеше пистолет с двете си ръце. Стреляха едновременно. Изстрелът на Джарет бе на части от инча от целта и засегна нападателя в ръкава на увисналото му сако, вместо в ръката. Другият куршум също мина покрай целта си, този път на повече от дванадесет инча. Вместо да удари Джей Мак, той събори Рени.
Сред писъците на пътниците, в блъсканицата на тълпата, Джарет чу нейния вик и разтревожения възглас на Джей Мак. Той престана да преследва бягащия стрелец и изтича обратно при Рени и баща й. Джей Мак бе на колене до Рени и внимателно я обръщаше. Джарет му помогна да разкопчаят палтото й. На лявото й рамо имаше кърваво петно. Зад тях започна да се събира тълпа.
Джарет повдигна главата на Рени в скута си и притисна кърпа към раната й. Очите му сновяха сред лицата на тълпата.
— Някой преследва ли нападателя? — попита той.
— Един от пазачите на гарата изтича в другата посока — каза някой. — Може би тръгна след него.
Джарет трябваше да се задоволи с това. Рени се раздвижи. Той докосна с ръката си главата й, когато слаб розов цвят се появи на лицето.
— Рени?
Тя отвори очи и видя напрегнатите и побледнели лица на двамата мъже, наведени над нея. Зад тях погледът й обхвана море от непознати лица. За момент трудно пое дъх и потръпна от натиска на Джарет върху рамото си.
— Мисля, че вятърът ме събори — прошепна тя. — Джей Мак ме блъсна много силно. Аз паднах.
Джарет погледна бащата на Рени, Джей Мак поклати глава.
— Не съм я докосвал — каза той.
— Причиняваш ми болка, Джарет — каза тя. — Натискаш ме твърде силно.
Джарет знаеше, че натискът на ръката му беше силен, не достатъчно силен, за да й причини болка. Това, което чувстваше, бе причинено от огнестрелната рана.
— Ще те боли малко — каза й той. — Ще извикаме доктор Търнър да те прегледа веднага щом те приберем вкъщи Обърна се към Джей Мак и добави: — Раната не е смъртоносна. Тя ще се оправи.
— Разбира се, че ще се оправя — каза малко нервно Рени — Помниш ли, аз съм упорита? — Тя се опита да стане, но веднага падна.
Джарет се наведе над нея и допря устни до челото й.
— Боже, но аз те обичам.
В очите на Джей Мак се появиха сълзи, когато помагаше на Джарет да вдигне дъщеря му. Той действаше бързо, получи помощ от хората наоколо и разпръсна останалите от тълпата. Неговият естествен авторитет изискваше внимание и подчинение. С къси разпореждания получи багажа им, а на улицата ги чакаше двуколка. Джарет даде кратки, нетърпеливи показания пред полицията и управлението на гарата преди да се качи в каретата. Неочакваното завръщане на Джон Макензи Уърт предизвика суматоха, която почти засенчи стрелбата. Насъбраха се зрители, щом се разпространи слухът за самоличността на пътниците. Възмутен от натиска на любопитните, Джарет тресна вратата на каретата.
— Това ще се появи в сутрешните вестници — каза Джарет на Джей Мак. — Всичко. Стрелбата, вашето завръщане. Нямаме възможност да запазим тайната.
Главата на Рени лежеше в скута на Джей Мак. Галеше косата й, държеше я здраво, докато каретата се движеше напред.
— Вероятно никога не е било тайна. Какво се случи? Кой стреля в дъщеря ми?
— Не зная. — Светлината на лампите от улицата проникваше в каретата. Джарет гледаше бледото лице на Рени. Трудно му бе да мисли за друго освен за това, че не успя да я предпази.
— Човекът, който седеше на една от пейките, привлече вниманието ми. Не бях сигурен, че ни очаква някаква беда. Мислех, че е джебчия или крадец, който крои планове за кражба. Единственото смислено нещо бе да се измъкнем, преди да види в нас лесна плячка. — Джарет се наведе напред и докосна лицето на Рени с показалеца си. — Когато се обърнах назад, той разгъваше вестника си. Видях пистолета. Не можах да ви изведа достатъчно бързо.