— Вероятно спаси живота ни.
Думите на Джей Мак означаваха много малко за Джарет, когато знаеше, че би могъл да направи повече.
— Стрелях в последния момент — каза той тихо. — Не трябваше да правя това. Нападателят избяга, защото не можех да си позволя да стрелям в сърцето му.
Джей Мак се намръщи:
— Какво говориш? Ти си могъл да убиеш стрелеца и си предпочел да не го направиш?
— Нещо такова — каза Джарет. Усмивката му бе пълна съм самоирония. — След Ди Кели си обещах да помня, че жените могат да бъдат също толкова вероломни, колкото и мъжете. За миг забравих това тази нощ.
Бръчките на Джей Мак станаха още по-дълбоки:
— За Рени ли говориш?
Джарет поклати глава и се облегна назад.
— Не, сър. Говоря за стрелеца. Човекът, който стреля, не беше мъж. Това беше жена.
Глава 14
Всички бяха съгласни, че Рени е ужасен пациент. От семейството най-дълго време я понасяше Меги, Мери Франсис — най-малко. Никой, даже и д-р Търнър, не можеше да разбере как Джарет може да прекарва толкова дълго в неприятната й компания. Седмица след раняването й тя се бе озъбила по половин дузина пъти на всекиго.
Джарет седеше в голямото удобно кресло близо до леглото. Малка маса го отделяше от Рени. Фокусът на вниманието им бе мраморна шахматна дъска с фигури от слонова кост. Повечето от взетите фигури бяха откъм страната на Рени. Тя злорадстваше, защото пръстите на Джарет се колебаеха около останалия му офицер.
Той погледна към нея, видя тържествуващото й лице и преосмисли хода си.
— Семейството ти ме смята за светец, че те търпя толкова много — каза той.
— Не позволявай на Мери Франсис да те чуе, че говориш така. Това е практически богохулство.
Джарет се усмихна самодоволно.
— Много знаеш. Тя е тази, която предложи да бъда канонизиран. — Той направи хода с офицера, видя я как се нахвърли върху него с топа и въздъхна. — Не мога да се сравнявам с майсторството ти — каза той. — Трябва да играеш с Джей Мак.
— Той е малко по-добър от Мери Франсис, що се отнася до това да понася компанията ми — каза тя безнадеждно. — Аз не съм много любезна с никого. — Не очакваше Джарет да отрече това и той не го направи. Рени въздъхна и се намести в леглото, като пооправи възглавниците зад себе си. Трепна, когато рамото й се удари в таблата на леглото.
— Добре ли си? — попита той. — Позволи ми да направя това. — Джарет намести възглавниците, една на кръста й, друга на раменете. Оправи одеялата и премести масата така, че да може да я достига, без да се напряга.
— Благодаря ти. — Нямаше сили да срещне погледа му. — Така е по-добре.
— Едва ли боли въобще.
— Рамото ми оздравява.
Джарет поклати глава. Хвана брадичката й и я повдигна така, че тя бе принудена да го погледне.
— Не — каза той. — Имах предвид, че не боли от това да кажеш благодаря.
Отпусна ръката си, когато Рени се дръпна назад, цялата настръхнала и заела отбранителна позиция. Той осуети тирадата, която бе подготвила, като просто й се засмя. Малко по-късно тя се предаде и се смееше с него.
Джей Мак блъсна леко вратата на спалнята на Рени с върха на обувката си.
— Този сладък смях е музика за ушите ми — каза той, като затваряше вратата с лакът. Носеше подноса с вечерята, върху който бе сложена нарязана шунка, картофи с магданоз и царевични зърна. Парата от блюдата бе замъглила стъклата на новите му очила. Постави подноса в скута на Рени и избърса с кърпа очилата си.
— Защо никой друг не може да я разсмее така? — попита той Джарет.
— Може би защото никой друг не се прави толкова добре на глупак — каза Джарет.
— Понякога се съмнявам, че това е причината — каза Джей Мак.
Рени отвърза панделката, която събираше гъстата й коса.
— Той си го призна — каза тя и разви салфетката си. Посочи шаха. — Може би ще му помогнеш да излезе от тежкото положение, Джей Мак. Ако не му помогнеш, тази игра няма да продължи повече от три хода.
Джей Мак седна на края на леглото, като внимаваше да не блъсне подноса й.
— Ако му помогна, няма да трае и три хода. Той те атакува от всички страни. Продължавай Джарет. Можеш да обявиш шах.
Учудена, Рени погледна замислено отново към дъската след това и самодоволната усмивка на Джарет. Тя деликатно изсумтя, стисна устни и продължи да реже месото.