— Мисля, че сте разместили нещо, докато не гледах — каза тя раздразнено. — Не мога да повярвам, че съм загубила честно.
Сега се разсмя Джей Мак. Той потупа Джарет по гърба, напомни му, че вечерята ще е след половин час и че срещата им е в осем. Целуна Рени по бузата, потупа здравото й рамо излезе.
Вратата едва се бе затворила и Рени се обърна към Джарет.
— Каква среща? Какво правите с баща ми?
Джарет премести черния кон.
— Шах.
Рени замахна с вилицата към него, като даже отказвани да погледне към шахматната дъска.
— Аз не съм влак. Не мога толкова лесно да бъда вкарана в глуха линия.
— Това няма нищо общо с тебе.
— Не мисля, че има. Това беше много прост въпрос.
Той я изгледа лукаво.
— Нищо никога не е просто с тебе, Рени.
— Отново постъпвате така — каза тя. — Аз не мога да бъда пренебрегвана по този начин, Джарет. Майка ми и сестрите ми вече правят това цяла седмица. Даже Джей Мак не желае да ми дава точни отговори. А след това имат нахалството да се чудят защо съм толкова нещастна, затворена в тази стая. Ти беше единственият, който ми казваше какво става, какво наистина става.
— Мисля, че другите не искат да те тревожат.
— Добре, аз съм разтревожена. И съм разтревожена от онзи момент, когато се събудих в това легло, а д-р Търнър се бе надвесил над мене. Не съм свикнала да стрелят по мене.
Джарет успя да сдържи смеха си.
— Това не е от тези неща, с които се свиква — каза той сухо.
— Знаеш какво имам предвид. Мисля, че имам право да зная повече от това, което всеки от вас, включително и ти мисли, че може да ми каже. Това не е честно, Джарет.
Джарет отмести встрани масата и шаха и изпъна крака напред. Той познаваше упоритостта на Рени. Можеше да я открие във формата на сериозно стиснатите й устни и по напрежението в смарагдовите й очи. Пухкавите й вежди се бяха събрали. Къдравият кичур червена коса, паднал отляво на лицето и, затрептя леко, когато в долната част на лицето й заигра мускул.
Кожата й бе почервеняла, не с неестествения, трескав цвят, който се бе стопявал и избледнявал през по-голямата част на седмицата, а с цвета на разочарованието и безпокойството. Две копчета на нощницата й бяха разкопчани и откриваха ямичката на шията й и част от ключицата й. Тя би трябвало да изглежда крехка. С повдигната под предизвикателен ъгъл брадичка, със силно биещия пулс отстрани на шията, с напрегнатото вдишване и издишване, Рени изглеждаше несломима.
Това беше сигурен знак, че оздравява.
Пръстите на Джарет пригладиха косата му. Формата на устата му се промени, той изпъшка леко и издиша бавно.
— Не мисля, че някой от семейството ти преднамерено крие от теб това, което става, Рени. Просто нещата се развиха по този начин. На втория ден след пристигането ни те втресе и никой не искаше да ти каже нещо, което би попречило на оздравяването ти.
Рени остави вилицата си. Храната сега не я интересуваше.
— Като например…?
— Като например това, че майка ти припадна, когато видя да те внасят в къщата. — Гласът му стана сериозен и спокоен. — И още веднъж, когато видя Джей Мак срещу себе си на входа.
— Горката мама, да види така Джей Мак… без предупреждение. Тя може би си е помислила, че е умряла и е отишла на небето — очите на Рени се замъглиха, защото това, което видя в смутеното лице на Джарет, не съвсем отговаряше на нейното обяснение. — Но тя е добре сега, нали? Шок от всичко… — Тя спря. — Какво друго има, Джарет?
— Мойра трябваше да има още едно дете, Рени. Тя загуби детето тази нощ. — Видя как лицето на Рени побледня, очите й потъмняха и се разшириха. — Не е твоя вината — каза той бързо. — И ако ти си го помислила даже за минута, с това би оправдала нежеланието на семейството ти да ти го каже. Не бе от шока, че е видяла тебе и Джей Мак, не даже и от припадъка. Имала е болки от известно време. Д-р Търнър казва, че нищо не е могло да се направи, че от седмици те са обсъждали с майка ти възможността тя да не може да износи детето. Майка ти е в напреднала възраст, в която други жени даже не могат да забременеят.
Сълзи заблестяха в очите на Рени:
— Няма значение — каза тя. — Тя обича децата и татко той сигурно страда. Знаел ли е за състоянието на мама, преди да замине на запад?
— Не. Вероятно майка ти не е била сигурна, докато ти вече не си била тръгнала да търсиш Джей Мак. — Той забеляза, че Рени отново се обвиняваше. — Не прави това. Рени. Меги и Скай бяха при Мойра, за да й помагат. Ако ти не беше заминала, нямаше да й доведеш Мак. Той не е излизал от къщи и не се отделя от нея, откакто сме се върнали.
— Аз мислех, че това е, защото той избягва Нина и репортерите.