Широкото лице на Холис бе студено и невъзмутимо. Тъмнокафявите му очи се насочиха към Джей Мак.
— Поемам пълната отговорност, че се доверих на хора, които считах, че заслужават това. Зле съм преценил характера им. Това, господа, е моето престъпление към Североизточната железница, нищо друго. И ако мислите, че съм виновен за измамата в Куинс Пойнт, не може ли същото обвинение да се отправи и към Джей Мак? В крайна сметка той ми се довери. Съжалявам, че не можах да проследя разрастването на проекта — а в този случай и неговото начало, — но вярвам, че моята дейност в компанията говори сама за себе си. По време на отсъствието на Джей Мак действах във всички случаи като компетентен президент и ръководител на Североизточната железница, оправдаващ вашето доверие. Със завръщането на Джей Мак аз искрено желая, даже настоявам, да се оттегля от поста си и да заема предишното си положение на вицепрезидент. Мога да ви уверя, че моята първа заповед ще бъде да се разнищи историята с измамата в Куинс Пойнт. Лично ще водя разследването и ще докладвам директно на този борд за направеното.
Главите се завъртяха към Джей Мак:
— Вече имам предвид някого, който да разследва измамата — каза той. — Някой, който не работи за компанията и по принцип няма интереси към нея. Страхувам се, Холис, че ако ти позволя да действаш като ревизор при разследването, ще позволя на лисицата да пази кокошките. — Джей Мак пренебрегна шума от изненадата, която последва изявлението му. — Ето защо, разбираш, аз няма да го допусна.
Лицето на Холис пламна. Отговорът му обаче бе спокоен.
— Не само разбирам. Аз приветствам това решение. На ваше място бих направил точно същия избор. — Той посочи към Джарет. — Разбира се, назначавате мистър Съливан.
— Да.
— Добър избор.
Това беше новина за Джарет. Той не каза нищо, а просто кимна по посока на членовете на борда, които го изгледаха бързо.
— Мери Рене ще бъде натоварена с ръководството на строителството в Куинс Пойнт. — Членовете на борда размениха подозрителни погледи, някои се поизкашляха. Реакцията им не даде възможност на Джей Мак за нито секунда пауза. — Очаквам проектът да започне да се осъществява тази пролет. Дотогава мистър Съливан ще приключи разследването. Аз ще изясня въпроса за виновността, господа, и ще продължа да ръководя дейността на железницата.
Неговото твърдо изявление за намеренията му бе посрещнато с одобрение. Джей Мак погледна спокойно Холис Банкс.
— Разбира се, ти ще съдействаш на разследването. Може да запазиш положението си на вицепрезидент и ако доказателствата те оневинят, аз естествено ще направя официално извинение.
Усмивката на Холис бе студена. Веждите му се повдигнаха леко.
— Доказателствата ще ме оневинят и тогава, сър, аз ще помоля за нещо повече от официално извинение. — Той стана от масата, кимна на Джей Мак, след това на борда на директорите и взе шапката и палтото си. Ефектът от излизането му бе развален само от факта, че бе принуден да прескочи протегнатите крака на Джарет.
При пътуването от Уърт Билдинг към дома си Джей Мак седеше в единия ъгъл на каретата с неподвижно лице, с поглед, втренчен през прозореца. Той се обърна изведнъж към Джарет и попита:
— Ще поемеш работата, нали?
Нямаше смисъл да се казва на Джей Мак, че въпросът се поставяше твърде късно, че времето за обсъждане бе минало отдавна.
— Да — отговори Джарет, — ще поема работата.
Джей Мак кимна. Той се обърна отново към прозореца и каза тихо:
— Не ми е приятно това. Аз вярвах на този човек.
— Разбирам.
— Бордът на директорите е раздвоен. Холис представи една вероятна версия. Ако не можеш да докажеш, че Банкс стои зад измамата, той ще поиска оставката ми.
— Мисля, че такава бе заплахата му.
— Аз основах Североизточната железница. Няма да я загубя заради този негодник.
Джарет не каза нищо. Каретата пое към разкошната резиденция на Джей Мак.
— Желаете ли да ви придружа? — попита той, когато Джей Мак се изправи.
— Можеш да ме почакаш във фоайето — каза той. — Разговорът ми с Нина е личен.
Джарет кимна и последва Джей Мак. Няколко от стаите на първия етаж на къщата светеха. На втория етаж струеше светлина от френските врати, които водеха към каменните тераси. Те бяха посрещнати от главния лакей, чието мрачно лице не трепна от изненада при пристигането на Джей Мак.
— Желая да видя жена си — каза Джей Мак, като подаде палтото и шапката си. — Мистър Съливан ще почака тук. Донеси му нещо за пиене, Пинкни, каквото пожелае.