— Както желаете. — Пинкни пое палтото на Джарет. Устните му се свиха неодобрително, когато видя пистолета на колана му. Започна да протяга ръка, помисли още малко и посочи на Джарет облицованото кресло в коридора, близо до началото на стълбището. — Мисис Уърт е в кабинета си — каза той на Джей Мак. — Да я предизвестя ли?
— Не е необходимо. — На Джарет той каза: — Това няма да продължи повече от час. — Обърна се отново към лакея. — Изчисти гардероба ми и шкафовете, Пинкни. Опаковай всичко. Занеси багажа в каретата и не очаквай мистър Съливан да си повдигне пръста за пренасянето им. — Той се насочи към кабинета.
— И така, най-после се стигна до това — каза бавно Пинкни, като гледаше как се затваря вратата на кабинета.
— Очаквахте ли го? — попита Джарет.
За момент лакеят забрави за предпазливостта си. Той въздъхна.
— Всеки ден, повече от двадесет и пет години. — Вдигна палтото и шапката и ги закачи, след което отиде да помага за опаковането.
Джарет и Джей Мак не разговаряха по време на завръщането си при Мойра. Каретата бе така изпълнена с куфари и багаж, че Джарет бе седнал при кочияша. Когато стигнаха до Бродуей и 50-то авеню, още от вратата бяха посрещнати с новината, че Рени е изчезнала.
Джарет погледна от Мойра към Меги и Скай. Лицата им бяха напрегнати, израженията им неспокойни.
— Как е възможно? — Попита той. — Тя спеше, когато я оставих.
Меги поклати глава.
— И аз мислех, че спи. Но в леглото имаше само възглавници, покрити с одеяла. Нямам представа кога е излязла, може би когато всички сме вечеряли.
— Но защо?
Скай взе под ръка майка си, за да получи, както и да даде подкрепа.
— Мислехме, че се е срещнала с вас — каза тя. — Къде другаде би отишла, ако не на срещата на татко? Всички смятахме, че тя ще се противопостави на Холис.
— Не беше там — каза Джей Мак. Той погледна към Джарет с очакването на някакво логическо обяснение.
— Пратихте ли някого за полицията? — попита той.
Меги поклати глава.
— Искахме да се убедим, че не е с вас, но Скай и аз ще отидем при тях сега.
— Не — каза Джарет. — Аз ще направя това. Нека най-напред огледам стаята й и да видя дали има нещо, което да покаже къде може да е отишла. — Той се опита да пристъпи напред, но никой друг не помръдна. Разбра, че те са толкова уплашени от бягството на Рени, че не можеха да изпълняват и най-простите действия без разпореждане. — Скай, заведи майка си във всекидневната и се погрижи да изпие чаша топъл херес. Джей Мак, накарайте Кавано да ми оседлае кон. Меги нека заедно да отидем в стаята на Рени. Може би ще забележиш нещо, което аз ще пропусна.
Този път всички се раздвижиха. Джарет вземаше по две стъпала наведнъж. Леките стъпки на Меги трябваше да бъда два пъти по-бързи, за да съответстват на големите му крачки. Отвори вратата на стаята на Рени и спря толкова рязко на прага, че Меги се блъсна в него.
Тя се извини и погледна иззад рамото му, за да види какво го бе спряло толкова рязко. Очите на Меги се отвориха широко. Тя замига продължително. Устата й се отвори, но не издаде никакъв звук.
Рени лежеше под завивките с глава, опряна на ръката си. Чуваше се тежкото й дишане.
Джарет посегна към Меги и я дръпна в стаята.
— Това е лоша шега — каза той. — И доколкото виждам от нея няма никаква полза.
— Това не беше шега — каза тя. — Рени беше излязла. Аз и търсих сама, а след това и Скай ми помагаше.
— Виждаш сама, че тя е тук.
— Разбира се, виждам това. — Изразителната уста на Меги се изкриви на една страна, в погледа й се четеше пълно раздразнение. — Но преди по-малко от двадесет минути тя не беше тук. Рени не ходи на сън.
— Зная.
Меги премигна, изчерви се, но не погледна встрани.
— Може би ще се опитаме заедно да разберем какво е станало — каза тя, — вместо да спорим.
Джарет кимна.
— Най-напред иди да кажеш на родителите си, че тя е тук и в безопасност.
Той я изпрати с поглед.
— Малко, смело момиче — каза си той тихо и приближи до леглото. Премести краката на Рени и седна. Наведе се напред, отмести косата й назад от лицето и шията й. Кожата й бе студена. Драсна кибрит и запали лампата до леглото. Кожата на Рени бе студена, но зачервена, както можеше да се зачерви от вятър и студ. Тя беше излизала навън.
Джарет докосна босите й крака. Те не бяха по-топли от лицето й. Той се огледа за разхвърлени чорапи и обувки. Нямаше такива. Провери гардероба и дрешника. Там нямаше нищо.
Като се връщаше към леглото, Джарет се спря пред френската врата. Той си припомни колко лесно беше да се изкачи балконът, съседният покрив и да се скочи на земята. Това ли беше пътят на Рени? Джарет отвори вратата и излезе. Зад себе си чу приближаването на семейството на Рени.