Влезе обратно вътре. Влажен лист се залепи на подметката на обувката му. Той го взе и го хвърли на настилката от есенни листа, които не бяха почиствани от терасата. Видя достатъчно, за да знае, че Рени е минала оттук и че не е била сама.
Рени не усещаше суетенето около леглото си. Не помръдна, когато майка й взе ръката й и я потупа нежно, повтаряйки името й със своя нежен ирландски акцент.
— Тя няма да ви отговори — каза Джарет. Той подаде стол на Мойра, така че тя да може да седне. — Поне докато не отмине въздействието на хлороформа.
— Хлороформ! — Меги се наведе над сестра си и помириса дъха й. — Прав сте — каза тя тихо и недоумяващо. — Рени е била дрогирана.
Джей Мак хвана ръката на Мойра, тъй като колената й се подвиха. Седна на извитата облегалка на креслото, а Мойра се облегна на него.
— Дрогирана? — попита той.
Скай се приближи от другата страна на леглото и се качи до Рени. Тя разтърси рамото на сестра си.
— Рени? Ако ни разиграваш някакъв номер, знай, че той е много лош.
— Не е номер — каза Меги. — Няма да я събудим с разтърсване.
Скай скръсти ръце пред себе си и се облегна на таблата на леглото.
— Само се опитвам да помогна.
— Мисля, че това, което може да помогне — каза Джарет, — е всички да излязат. Когато се събуди, тя може би ще ни даде отговор на някои въпроси, но аз засега нямам никакви.
Джей Мак кимна.
— Ти ли ще останеш с нея?
— Не можете да ме отстраните, дори и да искате. Щом се събуди, веднага ще ви съобщя. Ако желаете да изпратите мистър Кавано за доктор…
— Не мисля, че е необходимо, татко — каза Меги.
— Добре — каза той след дълга пауза. — Мойра, ела е мене. Ще те сложа в леглото. За днес преживя достатъчно.
Уверена, че дъщеря й ще се оправи и че е защитена, Мойра възстанови твърдото си поведение.
— Добре, няма нужда да се държиш с мен като с малко дете. Не съм оглупяла от старост. — Тя спря, взе ръката му и го поведе навън от стаята. — Това е работа на Холис — каза тя, когато излязоха от стаята. — Той е нахален негодник. Църковното анулиране на брака им не може да стане толкова бързо, колкото ми се иска.
Скай и Меги се спогледаха с широко отворени очи, когато майка им сподели болката си. Засмяха се и позволиха на Джарет да ги прогони от стаята.
Джарет затвори вратата и се облегна на нея. Наблюдаваше тежкия сън на Рени, но мисълта му бе другаде.
— Той е опасен негодник — каза той тихо. — И безсрамен.
Дишането й бе поредица от въздишки. Джарет съблече палтото си и свали кобура на пистолета. Събу обувките си. Заключи вратите. Когато се пъхна под завивките, прегърна Рени Притисна я здраво към себе си. Часовникът над камината отмерваше секундите. Слаб дъжд почукваше със собствен ритъм по стъклата на прозорците, но само спокойното биене на сърцето на Рени даде на Джарет успокоението на съня.
Когато се събуди, Рени се почувства съвсем слаба. Отиде до банята и се наплиска с вода. Прилошаваше й. Хвана се за мивката, несигурна дали й се повдига, или ще припада. Отражението в огледалото не я окуражи. Рени не се зае да го изучава много подробно. Изми зъбите си и среса непокорните кичури.
Искаше да се върне в леглото, когато видя Джарет прострян сред завивките. Вместо да си легне, Рени седна в креслото, измъкна едно одеяло от леглото, настани се удобно, като зави с одеялото пръстите на босите си крака и раменете си.
Джарет спеше дълбоко. Рени намали светлината от лампата, като смъкна фитила. Намалената светлина върху лицето му не изтри бръчките от умората в ъглите на очите му. Кичури тъмноруса коса бяха паднали върху челото му и се стелеха върху възглавницата. В израза на лицето му имаше известна напрегнатост, която трябваше да отсъства в съня му, но все пак оставаше. Само около устата му напрежението бе изчезнало. Очите на Рени се задържаха върху формата на устата му, да запомни извивките й, припомняше си устните му върху нейните собствени, влажната топлина от допира им върху кожата си.
— Будна ли си?
Тя трепна изненадана, след това погледна встрани, тъй като се почувства виновна, че я видя да го гледа с толкова открита чувственост.
— Какво правиш в леглото ми? — попита тя. — Не сънувам, нали? Ти си в леглото ми, ние сме у дома и родителите ми са в дъното на коридора.
— Това е един доста дълъг коридор.
Рени сдържа усмивката си.
— Наистина трябва да си идеш, Джарет. Джей Мак и мама няма да понесат това.
— И двамата знаят, че съм тук.
Очите й леко се разшириха.