— Сега зная, че сънувам. Само че е малко по-нелепо от това, което сънувах по-рано. — Тя се прозя и почти не направи опит да прикрие устата си. — Извини ме.
Усмивката на Джарет бе снизходителна.
— Разкажи ми съня си — каза той непринудено.
— Много е глупав — подтисна втора прозявка. — Отново бях в църквата „Сейнт Грегъри“. Само че този път те нямаше там да спреш сватбата. Приятелят на Холис Теди беше там и ме заставяше да побързам. Също и другите шафери на Холис. Опитах се да кажа, че не желая да вървя с тях, но не ми обръщаха внимание. Бях там — и не бях там. Все едно бях участник и страничен наблюдател едновременно. Изчакахме някъде на тъмно, може би зад катедрата, не съм сигурна, и чух името на Холис, но не чух гласа му. Това е всичко, което мога да си спомня. О, известно време дишах трудно.
— Разбирам.
— Казвам ти, че беше глупаво.
Но не и невероятно. Джарет се чудеше какви ли мотивите бе имал Холис да отвлече Рени от къщи, точно толкова неразбираемо беше и това защо я върна. Той видя как Рени повдига ръка към устата си, за да прикрие прозявката си Сега не беше време за разговор. Той можеше да почака до сутринта. Джарет потупа мястото до себе си. Рени поклати глава.
— Не мога… не тук.
— Не мисля за нищо друго освен за сън. — Той почувства цялата сила на скептичния й поглед.
— Добре — каза той бавно. — Не възнамерявам да правя нищо друго, освен да спя. — Той спря за малко и добави тържествено: — Поне докато се оженим.
Тя замълча.
— Наистина ли го мислиш? — попита тя нежно. — Още ли желаеш да се ожениш за мене?
— Никога не съм променял намеренията си, Рени. А ти?
— Не! — каза бързо тя. — За Бога, не. Аз… искам това повече от всичко. Само не знаех, че да ме обичаш, означава все още да искаш да се ожениш за мене. Направих толкова глупави неща, че не бих те обвинявала, ако си отидеш.
— Очакваше да направя това в Икоу Фолс, нали? — попи та той. — Когато напусна хижата, след като ми каза за Холис, ти мислеше, че това е краят.
Тя кимна неохотно.
— Ти не беше много окуражаващ.
— Аз бях… — той търсеше подходящата дума — потресен. Трябваше ми време да помисля.
— Джей Мак също каза това.
— Той е бил прав — каза Джарет. Той замълча за момент и погледна внимателно Рени. — Защо мислиш, че приех да съм му бодигард? И не казвай, че парите са причината. Знаеш, че те нямат значение за мен.
— Мислех, че прие, защото уважаваш баща ми… и защото искаше да ме измъчваш.
Той се усмихна отново.
— Това са вероятни причини — каза той, — но не и моите. — Джарет се подпря на лакът. — Ти бягаше от мене, Рени. Мислеше, че всичко е било грешка и всичко трябва да свърши. Имаше само една значителна причина, заради която да предприема това проклето пътуване с влака на изток — да съм достатъчно близо до тебе.
Рени беше доволна. Усмивката й бе лъчезарна. Тя почувства, че сърцето й ще се пръсне от радост.
Смехът на Джарет бе тих, леко порочен и малко тъжен.
— Виждам, че признанието ми не те съблазнява. Тя се изчерви и поклати глава.
— Бих искала утре да дойдеш с мен при отец Даниел.
— Отец Даниел?
— В действителност той сега е епископ Голдън. Заради църковното анулиране. Мисля, че той ще ми помогне.
— Епископ? Не отиваш ли много високо, Рени? — Тогава той видя тайнствената й усмивка и разбра, че бе забравил за момент, че Джей Мак бе планирал защитата на всяка една от дъщерите си.
— Кръстникът ти? — попита той, не можеше да повярва, но знаеше, че това е истина.
Рени кимна.
— Проклет да съм.
— Епископ Голдън може да ни помогне.
Той се изсмя кратко.
— Ще го запомня.
Рени скочи на крака, надвеси се над леглото и целуна Джарет по устата. Успя да избегне ръката, която се мъчеше да я хване. Леко задъхана, засмяна и извън досега му, Рени се отпусна отново в креслото.
— Кажи ми какво стана на срещата на борда.
Джарет седна. Отметна с ръка косата си, която бе паднала на челото му.
— Баща ти каза на всички какво е видял в Куинс Пойнт — или по-добре — какво не е видял. След това даде възможност на Холис да представи собственото си обяснение. Холис бе подготвен. Той каза, че приветства едно такова разследване. Ще бъде изненадан, ако му се припише някакво престъпление. Мисля, че е успял да прикрие много добре следите си.
— Зависи кой ще води разследването — каза тя.
— Джей Мак помоли мен. Холис почти го накара да го направи.
— Добре.
Джарет поклати глава.
— Не съм толкова сигурен, Рени. Не съм правил подобно разследване преди. Мога да проследя следи от стъпки, не от документи. Не мислиш ли, че Холис е знаел това, когато ме предложи?
— Той навярно си е мислил, че знае, но ти ще му докажеш, че греши. — Тя каза това с увереност, като нещо напълно естествено, сякаш въпросът бе предрешен. — Джей Мак спомена ли въобще за катастрофата?