Течната топлина в центъра на Рени преля и се разпространи към върха на пръстите й. Тялото й тръпнеше от зараждащото се напрежение, което стягаше плътта й. Джарет чувстваше топлината й, нейното освобождение, и я прие като прилив на енергия. Чувстваше я като необходимост.
Тя наблюдаваше лицето му, чертите, които бяха се втвърдили от желанието му. В дълбоката синева на очите му имаше всичко. Имаше известна строгост в линията на устата му. Той я остави да види колко е желана, колко е обичана. Не се страхуваше да й го покаже, и в очите на Рени неговата разголена страст бе неговата сила. Тя го подтикваше и умоляваше с пресипнал шепот. Тласъците му станаха по-слаби и по-бързи. Той се притисна към нея, докато пръстите й се вплетоха в неговите. Кокалчетата на пръстите му побеляха. Той беше част от нея, изпълваше я. Горещата му уста бе върху нейната, когато тя прие семето му.
Малко по-късно Джарет хвърли чаршаф върху запотените им тела. Дишането им вече се бе нормализирало. Клепките на Рени бяха натежали, усмивката й бе сънлива. Когато той се наведе през нея, за да изгаси лампата, тя целуна лакътя му. Той обичаше това.
Джарет постави две възглавници под главата си така че да вижда по-добре Рени. Тя се обърна на една страна. Пръстите й леко галеха гърдите му. Кожата й изглеждаше блестяща даже в затъмнената стая.
— Мисис Съливан — каза той.
— Да?
Той се засмя.
— Само проверявах дали ще отговориш.
Тя го ощипа и каза важно:
— Ще отговарям, ако това ми харесва, мистър Съливан.
Джарет се наведе към нея. Той наклони глава, така че устата му се оказа точно над нейната.
— Така ли? — попита той. Гласът му успя да прозвучи достатъчно заплашително. Смехът в очите му разваляше това въздействие.
— Да.
Стегнатата, сериозна форма на устата й го интригуваше. Тя явно подтискаше усмивката си. Той я изчака, опря нос в нейния, целуна я в ъгълчето на устата и по слепоочието.
— Мисис Съливан — каза той.
Тя се усмихна блестящо.
— Точно това ми харесва. — След това разтвори уста и го целуна страстно.
Джарет я притегли по-близо. Ръката му почиваше на бедрото й, палецът му премина по гладката й кожа. Целувката им стана по-спокойна, почти летаргична. Той се отдръпна, като я гледаше, и се засмя бавно, когато натежалите й клепки се затвориха.
— Женени сме само от един ден — прошепна той — и вече любовта ти доскучава.
— Не ми доскучава — каза тя, без да направи усилие да отвори очи. — Само съм изморена… шампанското е причината за това. Знаеш, имам слаба глава за пиене. — Тя се намръщи, когато той целуна върха на носа й и леко се усмихна. — Това беше хубава церемония, нали? — Тя пъхна стъпалата си под неговите крака, за да ги затопли. Постави леко ръката си на гърдите му. — Мисля, че ми харесва да съм омъжена за теб, мистър Съливан.
Той хвана ръката й.
— Добре. Защото хич не ме интересувам кого познаваш — няма да ми се измъкнеш. — Забеляза, че Рени не се засегна от изявлението му. Вместо това сънливата й усмивка стана по-широка, когато тя се настани по-близо до него, успокоена, а не разтревожена от думите му.
Рени бе силно учудена, когато се събуди и не намери Джарет до себе си. Навън беше тъмно. Лунната светлина проникваше през прозорците там, където нямаше пердета, и осветяваше пода. Рени седна, като се ослуша за шум в съседната стая и банята. Не се чуваше нищо. Вече нямаше огън в камината, само догаряща жарава. Сенките на стената изглеждаха зловещи. Рени почувства, че я облива първата вълна от тревога, и се опита да не се поддаде на нарастващата паника. Съзнателно успокои дишането си, като седна на края на леглото. Роклята лежеше на близкия стол. Облече и завърза колана здраво около талията си. Той не беше на терасата или в съседните стаи. Рени запали лампата и излезе в коридора. До стълбите тя се ослуша внимателно за шум долу. Обикновеното поскърцване и шумовете на къщата сега не звучаха успокояващо. Рени се завъртя на първото стъпало, след това се върна, като не можеше да се застави да слезе по стълбите. Облегна се на стената, лампата трептеше в ръцете й, а сърцето й беше чак в петите.
— Страхливка — каза си тя. Това бе достатъчно, за да се придвижи по-напред в коридора. Не се стараеше да търси Джарет във всяка стая; търсеше светлина в пролуките под вратите. Най-после я откри под вратата на своята бивша стая. Рени загаси лампата и я остави в коридора.
Имаше намерение да му покаже, че е сърдита за това, че я бе изоставил, но когато влезе в стаята и го видя, разбра, че той бе забравил за присъствието й. Гневът и страхът й просто се стопиха. Сърцето й се устреми към него.
Той бе седнал на стол с твърда облегалка, раменете му надвесени над малкото секретарско бюро, което бе пренесено наскоро в стаята. Столът бе твърде малък, за да побере тялото му, бюрото бе твърде миниатюрно, за да събере всички счетоводни книги и папки. Лежаха на пода в краката му и под бюрото, разпръснати и неподредени в един ъгъл и натрупани в безпорядък на леглото. Една папка лежеше отворена пред Джарет. Той я разглежда дълго, след това въздъхна. Облегна се на стола, опъна крака и разтри очите си.