— Наистина ли? И как точно предполагаш, че ще ти помогна да постигнеш амбицията на живота си?
— Аз виждам написаното на стената, Холис. Ти ще отнемеш контрола на баща ми.
— Наистина ли?
Чертите на Рени бяха много сериозни, очите непоколебими. Тя кимна напрегнато, като го наблюдаваше отблизо.
— Освен ако Джарет не открие нещо в счетоводните документи, което да те уличава, ти си успял много добре да дискриминираш Джей Мак.
Широкото лице на Холис не издаваше нищо.
— Ти ми отправяш много сериозно обвинение, Рени. Не мисли, че ми е приятно.
Тя пренебрегна обидените му възражения.
— Ти предложи да ръководиш сам разследването, като много добре знаеше, че Джей Мак няма да го позволи, след това приветства назначаването на Джарет.
— Защо не? — попита той нехайно. — Нямам какво да крия. Обзалагам се, че разследването на съпруга ти ще докаже това.
— Това, което научих от Джарет, е, че аз сериозно съм подценявала силата, с която си се домогвал до Североизточната железница. Предполагам, че си планирал превземането й почти от момента на пристигането си в Уърт Билдинг.
— Амбицията не е престъпление, Рени. — Погледът му бе многозначителен. — Както добре знаеш. В действителност, ако и ти не беше толкова амбициозна, аз се съмнявам дали бихме се срещнали сега. Нали? — Тя не трепна под тъмния му поглед и кимна. — Какво очакваш тогава?
Рени си пое дъх и произнесе бавно:
— Очаквам да имам същото влияние в работата на Североизточната железница — каза тя без заобикалки.
Холис не мигна, като чу искането й. Обаче не каза нищо. Широките му рамене се разтърсиха от силата на безмълвния му смях. Той изригна от него като гръмотевица в празната църква. Сълзи се появиха в ъглите на очите му и накрая той извади кърпа, за да ги изтрие.
Тя спокойно го изчака и когато смехът затихна, каза ясно:
— В светлината на това, което си направил, Холис, това е разумно искане.
Той изтрезня.
— Какво съм направил? — попита той. — Какво съм направил, Рени?
— През нощта на сблъсъка ти с баща ми по време на заседанието на борда, ти изпрати приятелите си да ме отвлекат от собствения ми дом. Аз разпознах Теди и Холис и ги чух да говорят за тебе. Зная, че ако нещата се бяха развили лошо на срещата, ти щеше да ме разиграеш като коз, щеше да ме използваш, за да имаш време да избягаш.
— Не зная за какво говориш.
Рени не очакваше той да си признае, затова продължи, сякаш не бе казал нищо.
— Продължавах да мисля, че това е действие на уплашен човек и колкото повече мислех за това, толкова повече се изненадвах. Изглежда, ти бе сигурен, че нищо от счетоводните книги не може да те дискредитира, обаче действията ти тази нощ говореха за нещо друго.
Холис протегна краката си напред. Той наблюдаваше Рени с известна загриженост в тъмните си очи, но я подкани да продължи.
— Разказваш интересна история — каза той. — Ти ме заинтригува. Какво мислиш, че си открила?
Тя се усмихна.
— Нищо за проекта Куинс Пойнт, Холис. Тук си се покрил съвсем внимателно. И то много умно. Всичко насочва следите към Джей Мак и Сетън Контрактинг. — Рени измъчваше Холис с изразителните си зелени очи. — Сетън Контрактинг? Сетън… Стоун. Това е съвсем очевидно, но предполагам, че си искал да бъде така, нали?
Холис сви рамене и скръсти ръце пред гърдите си.
— Това е твоя теория — каза той. — Ти ми я казваш.
— Добре тогава. Това беше преднамерено очевидно. Ти искаше някой да забележи връзката. Така насочваше още един пръст към Джей Мак, като въвличаше съпруга на сестра ми. Ти обвърза и Джарет. Доказателствата подсказваха, че Джей Мак не само е виновен, но и че е в сговор с най-добрия приятел на Джарет.
— Трябва да кажеш това на директорите, Рени, не на мене. В действителност аз нямаше да зная нищо за това, ако не беше го споделила с мене. Мислиш ли, че няма да го използвам?
— Ти ще чуеш всичко все пак — каза тя. — Джарет има намерение да направи пълен отчет. Аз помислих, че времето е подходящо да се срещна с тебе. — Тя се огледа и показа с ръка, за да посочи обкръжението им. — И мястото е подходящо.
— Изповядване? — попита той, като се засмя. — Не мисля така. Когато трябва да се изповядам, това ще бъде направено там. — Той посочи изповедалните на няколко стъпки от мястото, където бяха седнали. — Той започна да става, завършил разговора си с Рени: — Беше ми интересно, но…
Рени не помръдна. Тя повдигна лице към него:
— Не желаеш ли да чуеш за Джъглър Джъмп?
Холис бе наполовина станал, наполовина седнал и напълно неподготвен. Той се поколеба за момент, след това бавно седна отново.